Сутрин или вечер

Отдавна ми се ще да развия една тема, често засягана в споровете ми с разни хора, които ме питат защо правя това или онова и как така. Предполагам, че тези, които следят моята активност в Strava, са забелязали, че основното ми време за тренировки е рано сутрин или вечер след 18-19 часа, което пък автоматично означава, че не малко часове прекарвам по пътеките с челник на главата. Неслучайно си го закупих, много пъти ме е спасявал в ужасни ситуации.

Понеже по природа съм асоциален, разбира се, предпочитам да избягвам часовите и географски зони с концентрация на твърде много хора. Затова и излизам сутрин между 5 и 6 часа и се прибирам най-късно до 7 без нещо. Първо, рано сутрин въздухът в града е неимоверно по-чист. Разликата в качеството на въздуха дори само с един час е огромна. В 8 вече се усеща, че стотици хиляди двигатели работят, за да откарат различни задници (включително и моя) от точка А до точка Б.

Освен това рано сутрин няма грам куче или човек в парка, ако не броим излизащите към 6 без 15 хора, които разхождат своите домашни любимци, гледайки ги умилително, докато осират и опикават тревичката, където само след 2 часа ще има ходещи, бягащи и пълзящи деца. Не че имам нещо против кучетата, но неведнъж ми е било трудно да не сритам, без да искам, някоя стара и сляпа болонка, а след това и този, дето я разхожда. Или пък да не се оплета в неимоверно дългата връвчица, опъната през цялата алея. Знаете, в единия й край има полузаспала госпожица с кафе и цигара в ръка, а в другия - весела и жизнерадостна плюшена играчка тип катерицата от "Ледeна епоха", задължително със светещи диоди по нашийника.

Само за около половин час броят на кучетата нараства в геометрична прогресия (понеже много от придружителите им са с повече от едно). Да се чуди човек на какво мирише в хабитатите им. Да не говорим, че има и плашливи животни, които, чуят ли приближаващи се стъпки, решават да се втурнат с ръмжене или лай към звука и да разберат какво правя там по това време на денонощието. Интересното е, че все още не съм бягал в парка вечер, но предполагам, че картинката тогава е по-ужасна, защото тези животни имат нужда от поне двуразови тренировки за пикаене в цел и т.н. Иначе по хладина не е лошо, но пък има доста голяма вероятност в теб да се блъсне някое заблудено хлапе с велосипед или, разбира се, отново песове и техните домашни любимци.

Малко по-различно е положението през зимния период, защото тогава по принцип намаляват хората рано сутрин. Защото е тъмно, студено, ветровито... Когато температурата е под нулата, има риск от подхлъзване на лед, което донякъде може да се избегне с котки за по 10-15 лева (могат да се закупят от много магазини). Не е най-удобното нещо, но ако сте отчаян ентусиаст, ще свърши работа. При ниските температури има риск и от замръзване/преохлаждане на синусните кухини. Затова винаги имам на врата си шал-шапка (бъфче), който при необходимост вдигам нагоре, за да не вдишвам мраз, че и без това уж съм с хроничен синузит. Това помага, но до -10 градуса. По-ниската температура прави дишането малко по-трудно заради образуването на лед навсякъде около лицето, но за наистина хамави не е проблем, който би ги спрял (вкл. и мен, разбира се).

Ако решите обаче да бягате в планината през зимния период, горещо препоръчвам това да се случва през светлата част на деня. Не толкова заради по-ниската температура, а заради по-голямата вероятност да се спънете, да се забие някой клон в окото, да налетите на някой сляп бухал или язовец, който да ви изкара акъла. За бягане вечер освен това трябва сериозен челник. Ако светлината не е достатъчна, съществува сериозна опасност от стъпване на криво, особено когато листата покриват издадени камъни, малки дупки или стърчащи корени. Този малък атрибут за повечето хора не е от особено значение, но от опит мога да кажа, че хубавият челник може ако не да ви спаси живота, то поне да ви спести доста охкане и куцане след една травма. Нощното бягане в планината си има обаче и своята невероятна страна, особено юни месец, когато могат да се видят хиляди намигащи светулки в тъмното или пък да се насладите на невероятната гледка (не само лятото) от Камен дел към нощна София например.

Което и време да се избере обаче, планината винаги е за предпочитане пред асфалта в парка или тротоара по булеварда. За някои хора нощното бягане може да се стори малко опасно от гледна точка на сигурността, особено за жени, но именно затова можете да избирате. Ако имате приятели, които биха ви правили компания, можете да ги вземете със себе си, за да използвате момента хем да се пазите заедно, хем да си поговорите за неща, за които все не остава време. В крайна сметка си остава въпрос на лично предпочитание кога да излезе човек да се разтъпче с 10-20 километра или повече, ако иска. И едното, и другото е добре, но важното е често да има момент за избор кога, а не дали. Успех на всички големи, малки и още по-малки бегачи, които все пак ще станат от стола и ще си обуят обувките за бягане.

За "звездите" и "незвездите"

Преди десетина дни се наложи да посетим полицейско управление за издаване на нови документи. И не щеш ли, пред нас се появява Кирил Николов-Дизела (Disl). Първото нещо, в което се загледах, бяха, разбира се, обувките му - Scarpa. Не бях учуден - все пак са спонсори.

После пък влезе в РПУ-то като нас. Като го гледаш, обикновен човек. Загубил си паспорта, сменял квартира, а му трябвал нов. През главата ми веднага минаха хиляди реплики и варианти за започване на разговор, но нито един не ми даде увереността, че ще бъда запомнен от този човек. Щях да бъда като всички останали десетки, стотици или хиляди хора, с които се е заприказвал и които са си правили селфи с него. Предпочетох да не го правя.

За мен това е човек, който е успял да преследва докрай мечтите си и толкова. Да, звезда е. На световно ниво. Макар и в непопулярни спортове, той е атлет, който мери сили с най-добрите на планетата, а това го прави наистина звезда. Но аз съм сигурен, че той не се възприема като такъв, никога не се е възприемал така, нито пък ще мисли за себе си по друг начин освен като за Кирчо, който обича да прави това, което прави, и затова се опитва да го прави по най-добрия начин.

Едва ли, когато застава на старта, си мисли, че ще получи признанието на този или онзи. Че ще го спират по улиците и ще го заговарят  в жегата разни непознати, влачещи ревящи деца, и ще му казват колко са вдъхновени от него и как той е страхотен и прави невероятни неща за България и спорта, е без значение.

Тези спортове са самотно преживяване. На старта, след старта, преди финала и на финала си сам. Сам със своята сила и слабост едновременно. Знаеш, че ще дадеш всичко, на което си способен, че и повече, за да спечелиш. За хората като мен, които знаем как се става такава звезда, е ясно, че няма как да стигнем това ниво. Колкото и да даваме всичко от себе си, няма да станем Дизели, Жорнети и Юреци, но пък можем да бъдем себе си и звезди в собствените си очи, животи и семейства.

Лично аз се смятам за атлет, който има бъдеще, но му трябва само малко време да постигне невъзможните неща. И не защото имам прекалени амбиции, а защото съм спрял да си повтарям "Не мога повече, бях до тук..." и други подобни глупости. Вместо това започнах да си казвам "Хайде, още малко, мога още, какво има зад онзи завой, какво има зад онзи хълм...".

Няма да забравя един момент от филма Gattaca (препоръчвам го без угризения - гениален), когато героят на Итън Хоук отговаря на брат си как го прави с думите: This is how I did it, Anton. I never saved anything for the swim back ("Така го правя, Антон. Никога не си пазя силите, за да се върна обратно."). Човекът преследва мечтите си с всички средства, като се изправя срещу системата за контрол.

Аз и сега за възрастта си имам нелоши резултати, но всеки знае, че е трудно да съвместяваш работа, деца, семейство и спорт, който отнема не малко време, ако си решил да се развиваш, разбира се. Старая се да тренирам повече сутрин, за да не отнемам на близките си времето с мен, но, за да стана сутрин, трябва да си легна рано, което пак заради това време понякога е невъзможно. И така се движа в едно средно ниво, което по-скоро ме дразни и изнервя, защото мога повече, но нямам възможността да го постигна. Въртиш се в кръга на посредствеността, който или те задоволява, или те кара да се откажеш, или пък те предизвиква да направиш всичко, за да го разкъсаш и да станеш това, което винаги си искал. Всичко зависи от цената, която си готов да платиш.

Дизела е платил и ще плаща своята. Аз плащам и ще плащам моята. Остава всеки един да реши дали си струва да плати своята, за да бъде звездата в собствения си живот. Аз мисля, че си струва да платиш каквото и да е, за да бъдеш себе си и да постигнеш поне част от мечтите си.

ASICS Gel FujiLyte

Понеже на Mizuno-то им дойдоха малко в повече над хиляда километра за по-малко от година, а и времето започна да се стопля, дойде ред за нови обувки. Заради променената техника на бягане си търсех такива без никакъв или със съвсем малък "дроп". Оказа се, че в България да си намериш такива обувки, е много трудно. Първо търсих Hoka One One, после Merrell, после Altra или Scetchers и в крайна сметка реших да заложа на сигурно и отидох до Runnig Zone (за кой ли път).

Наложи се да избирам между Newton и Asics. Изборът ми падна върху вторите заради комфорта, който имах с тях. Качих се и бягах на пътеката и с двата чифта, но издигaнето на ходилото в областта на пръстите беше малко притеснително. За Никола нещата стояха по друг начин: "Обуваш ги и те сами бягат :)!", но Гридин съвсем мъдро отсъди: "С които ти е по-удобно - недей да се чудиш!" Така и направих. Просто се качих пак на пътеката и си избрах Asics -a.

Първото впечатление от тази обувка е теглото. Много лека. Грайферите са една идея по-ниски, отколкото ми се искаше, но проблем със сцеплението не съм имал на всякакъв терен. Исках да са малко по-ситни (макар че трудно се чистят след дълго бягане по баирите), но те имат по-едри U-образни сегменти.

Размерът, който ми пасна най-добре, беше 44, като се има предвид, че Inov-8 са ми 43 и въпреки това за дълго бягане бяха супер. Почти целите са в мрежа и с проветряването няма проблем дори и при много топло време (е, разбира се, ако сте си сложили дебели чорапи, нищо няма ви спаси от уханието на развалено сирене). Обувката се води състезателна и производителите са гледали да спестят доста, за да я направят наистина лека. Ходилото е достатъчно високо, за да издържи и на по-груби и тежки терени. Това, което остана загадка, са отворите, които се образуват точно между гумата на подметката и долната част на мрежата.

Дали за да увеличат гъвкавостта, или отново да намалят теглото, не знам, но там се събира повече кал и други боклуци и се почиства по-трудно. Но се преживява, след като общото усещане е повече от добро.

Друг минус чисто визуално е странното дизайнерско решение за такъв висок клас обувки да ги направят в електриково жълто с черно и червено. Друга особеност на обувките е това, че са първите обувки, на които стелките са залепени за подметката. Това за някои може да е плюс, за други - минус. Лично аз го отчитам като минус, защото съм свикнал да си вадя стелките и да ги пера в пералнята, за да избегна гъбички и неприятни миризми. Но пък, от друга страна, по този начин е избегнато изместването на стелката по време на интензивни бягания по динамичен терен с бърза и рязка смяна на посоката при стъпване.

Последният недостатък на обувката се оказа бързото разлепване на гумените декоративни ленти от мрежата, които се намират и от двете страни и оформят логото на марката. Първо, след по-малко от 200 километра се появи (отлепването де) на едната обувка, и то само от едната страна, а след това се получи и на другата и от двете страни.

Тъй като все пак получих забележка от момчетата в магазина, че няма как да очаквам от състезателна обувка да има толкова дълъг живот, колкото останалите, та не очаквах да е нещо по-различно. Макар външният вид да пострада, реално това не се отрази на усещането по време на бягане. Подобно отлепване започна да се вижда и на носа отпред, но предполагам, че там ще мога лесно да си го залепя, а и след всичките коренища и камъни, които съм закачал, няма как да няма някакви повреди.

Общата ми оценка за обувката по шестобалната система е 5+. Мисля, че можеха още малко време да вложат в изпитанията на продукта и да се постараят да използват по-дълготрайни лепила. Редовната цена също може да се коментира, защото е като за обувка от висок клас, а продуктът е по-скоро среден, макар и състезателен. Ако трябва пак да избирам обаче, пак бих избрал тях без колебание. Почти не съм имал мазоли дори и след много дълго бягане. А това поне за мен е огромен плюс.

Въпрос на гледна точка

Снимка: Diamond Ray

Спира се и ме пита:
- Видя ли го?
- Кое? - питам аз.
- Това огромно нещо в небето.
- Какво нещо в небето? - питам пак.
- Ами това голямото, светлото.
- Нищо не виждам, бе. Какво голямо, светло, огромно нещо?
- Оф, бе, ти да не си сляп?
- Не съм, бе, ама нищо не виждам.
- Бе, как не виждаш? Всички виждат, само ти не.
- Ами сигурно няма нищо, щом не го виждам.
- А как го виждат другите?
- Бе, де да ги знам. Какво ме занимаваш с глупости?
- Ама как не виждаш?! - продължава да упорства.
- Добре, бе, какво трябва да видя, кажи ми!
- Значи, голямо, светло, огромно - стои на средата на небето.
- Ми така кажи, бе. Не се ли казва слънце?
- Слънце, млънце, все тая. Там е и си стои.
- Стои то, друг път. Движи се постоянно.
- Как пък го видя, че се движи?
- Ами то сляп да си, ще видиш, че се движи. - на свой ред му викам.
- Абе не съм, ама стои.
- Бе всички виждат, че се движи, само ти не. Добре, - викам му - застани на едно място и чакай.
- Какво да чакам?
- Да го видиш, че се движи.
- Колко да чакам?
- Колкото - толкоз.
- Бързам.
- Ами като бързаш, що ме занимаваш с глупости?
- Ами за да видиш това нещо, голямото.
- Ами аз го знам, ама ти не знаеш, че се движи. Защо мислиш, че става тъмно, а после - светло?
- Отде да знам. Просто си става.
- Просто било. Ти за гравитация, космос, слънца, планети чувал ли си?
- Чувал съм, ама това какво общо има?
- Ми има. Всичко общо.
- Като е всичко, защо не се вижда?
- Как да не се вижда? Нали виждаш слънцето?
- Това голямото, светло и огромно нещо ли?
- Да.
- Е, и?
- Ами това е космосът.
- Бе, ти да не си се чалнал? Нали каза, че е слънце, сега пък космос?
- Слънцето е част от космоса. То свети на Земята, а Земята също е част от космоса.
- Чакай да записвам.
- Бе, какво ще записваш? Нали ти казвам. Ти, Земя, Слънце, космос. Сега разбра ли?
- Разбрах. Ама защо това нещо стои там горе?
- Бе, ти нали нямаше време?
- Нямам, ама трябваше да ти кажа за това нещо.
- Добре, каза ми.
- Ами айде, пък аз си записах за космоса и другите неща.
- Добре.
- Много поздрави.
- На кого?
- Не знам, нали така се казва...
- Щом искаш.

Охлювът изпъна врат, навири очите си и стремително се спусна по кленовото листо на филиза близо до пътеката, аз поех нагоре, по-близо до слънцето, а то си грееше ей така над всичко и всички.

За трудните решения

В последните дни много хора ме питаха как съм се представил на тазгодишния традиционен ултрамаратон Витоша 100. За всички, които се интересуват, ще кажа, че тази година не участвах на състезанието. Поради много причини, които няма да конкретизирам, нямах възможност да тренирам пълноценно в последните два месеца. Въпреки че имах няколко по-големи прехода, реално честите тренировки липсваха, а това определено се отрази на общото ми физическо състояние. Два дни преди маратона направих едно кратко бягане около 25 км и си дадох сметка, че няма как да измина тези стотина километра, без да си докарам сериозни травми. Дори и да не стигнех до травми, то със сигурност времето ми щеше да бъде над 10 часа, а това нямаше да ме направи щастлив.

И така, в събота взех едно от най-трудните си решения изобщо. Знаех, че е разумно, но няма как да скрия разочарованието си заради всичките километри, цялата болка в тежки и изморителни тренировки, които се надявах да ме подготвят за състезанието. Бягах в студ, в пек, под дъжда и снега, през нощта и деня и накрая трябваше да се откажа. За мен беше много важно да участвам, защото миналата година не успях да завърша поради травмите на глезените, с които стартирах, и бях принуден да се откажа при Железница на около 75-ия километър (глезените ми не се побираха в обувките вече). Затова толкова силно ми се искаше сега усилията, положени от мен през цялата година, да дадат резултат.

Така или иначе тази година състезанието започна и завърши без мен. Не участвах и съжалявам за това, но понякога трябва да взимаш решения, които не ти харесват, защото именно те ще могат да те предпазят от други негативи в живота. А и както винаги съм казвал, няма добри и лоши решения, а просто решения, които могат да бъдат и добри, и лоши, погледнати от различни перспективи. Те просто са поредните стъпки, които трябва да извървим, за да стигнем до моментите, когато трябва да вземем други решения. И така, докато не разберем, че всяко решение ни е довело до изгубването на смисъла от вземането на решения и намирането на смисъл във всяко такова.

Иначе до края на лятото съм решил да направя тази обиколка сам, като ще разчитам само на две места на подкрепа от приятели, защото вероятно няма да мога да нося толкова храна (много огладнявам още на около 30-ия километър). Освен това мисля да се запиша, ако имам време, и за Орехово ултра или за Диво прасе ултра. Още миналата година щях, но си намерих оправдания... Но когато искаш, намираш начин, ако ли не, намираш оправдания...

Успех на всички с решенията!

Garmin fēnix® 3

Бях споменал в предишни постове, че ще напиша по-подробно за Garmin fēnix® 3. Ще започна с предварителната уговорка, че, докато се наканя, Garmin разработи вече два модела със сензор за пулс, вграден в самия часовник. Проблемът при този начин на измерване обаче е, че е доста по-неточен все още и освен това не дава толкова изчерпателна информация за самото качество на бягане, колкото дава сензорът, закрепен за гърдите.

След като няколко месеца се надявах някой да ми го подари, а никой не благоволи, се наложи аз сам да си го подаря. Причината да искам изобщо да имам подобно устройство, беше че при продължителни тренировки имах нужда да проследявам зоните си на пулса, както и да следя по-точно скоростта и разстоянията, които изминавах. Знаех, че по-високите класове спортни часовници с пулсомери, като Polar, Suunto, Garmin, изчисляват и VO2max индекса, та затова се замислих дали не е добре да следя този показател, а и сърдечната честота, разбира се, особено по време на тренировка с бягане на интервали.

За тази цел можех да използвам и по-обикновен спортен часовник, но ниските класове пък нямат GPS. След доста ровене и четене разбрах, че има две фирми, които произвеждат най-добрите часовници - Garmin и Suuntu. Тук имаше голяма дилема. Елитните спортисти използваха и двете марки, но след не много дълго умуване реших да избера Garmin заради едно важно и няколко маловажни неща. Ето кои са те.

Часовникът беше широк колкото ръката ми. Suunto имаха допълнително от едната страна удебеляване на корпуса заради антените за позиционирането на GPS и Glonnass (предполагам). Освен това корпусът на Garmin e метален, а на Suunto - от пластмаса. Дисплеят на Suunto е монохромен, а на Garmin - цветен. Макар с традиции и технологично новаторство, Suunto поне за мен са с една стъпка назад спрямо Garmin, като си давам сметка, че феновете на Suunto едва ли ще се съгласят с това. Животът на батерията на двата също беше с доста голямо преимущество за Garmin - 50 часа в режим на тренировка и 5 седмици в режим само часовник.

Разбира се, и качеството си има цена. Разликата беше поне 100 лева нагоре за Garmin, но пък беше точно това, което исках. Веднъж отидох до Технополис и го сложих на ръката си. Едва не се просълзих. :)) Макар и голям, стоеше повече от чудесно. Дори не беше толкова тежък, колкото очаквах. И се реших. Преди да тръгна за Франция, си го взех. Не се сдържах. Вярно, на изплащане директно от Garmin (разбира се, можете вече на изплащане да го вземете и от Running Zone), но това беше едно от най-хубавите неща, които си бях купувал някога. Можех да избирам дали да е с HRM (Heart Rate Monitor) или без. Прежалих още 100 лева и ето ме с часовника на ръката и ремъка със сензора за пул на гърдите - пресичам пътеките на Витоша, Балкана или Средна гора. :)

Часовникът има възможност да се свърже директно с безжична мрежа и да получава последните ъпдейти за софтуера или да се синхронизира с профила ви в Garmin. Освен това може чрез "синия зъб" да се свърже с телефон, на който е инсталиран Garmin Connect. По този начин много прегледно може да се следи активността в тренировки, движение, тегло, калории и т.н.

Можете да настроите различни скинове за часовника с мечки, стрелки, цифри и каквото решите, че ви харесва - сваляте от сайта на Garmin и си го инсталирате. Няма да изпадам в подробности за техническите спецификации. Всеки може да си ги види в мрежата.

Ще споделя колко е удобно всъщност да тренираш с такова нещо. Мониторът HRM се включва автоматично, когато се постави на гърдите, и часовникът сам установява връзка с него. Протоколът, който използват за комуникация двете устройства, е ANT +, а не Bluetooth. Това го прави съвместим с доста от предлаганите на пазара HR сензори. Освен отчитането на пулса чрез монитора, се осъществява изчисляването на VO2 max, каданс, вертикална осцилация и т.н. Лентата може да се пере в пералня, а батерията на сензора издържа година (още не съм го проверил). Сензорът се откача от ремъка и вероятно може да се смени, ако се наложи.

По менютата може сравнително лесно да се навигира с наличните 4 бутона, а петият служи за включване на подсветката и за вкл./изкл. на устройството. Обхватът на GPS антената се влияе също и от лошото време, затова съм включил постоянно Glonass - така позиционирането е доста прецизно. Добре е обаче да се изключва функцията за автоматично паузиране, защото понякога в сенчести места и стръмни склонове може да усещате вибрацията, която индикира пауза на измерването. Това, разбира се, се отразява на батерията, но пък е достатъчно за дори едно много дълго бягане от примерно 10 часа.

Удобна е полимерната каишка, защото може да се регулира в зависимост от това дали ръката ви малко се е подула. Това според мен е предимство пред сериите Sapphire с метална верижка, които са и по-скъпи и с по-устойчиво на надраскване стъкло. Часовникът се зарежда за около час и наистина, ако не се използва за тренировки, издържа поне 3 седмици без проблем.

Докато бягате или карате колело, имате възможност да командвате плейъра на телефона за музика, да си четете входящи SMS-и или да видите кой ви търси по телефона, но само при условие че Bluetooth-ът е включен и двете устройства са свързани.

Ако мога да намеря обаче някакъв недостатък, то това е високата цена. И факта, че в комплекта не е включена поне една допълнителна каишка. Такава може да се закупи отделно за скромната сума от 50 лева. Като лек (много лек) недостатък мога да отчета също и това, че бордът на металния корпус стърчи леко над стъклото. Можеха да го вдигнат още малко, за да бъде дисплеят по-защитен. И последно - за следващите си модели Garmin може да помислят за вграждане на соларен панел в периферията на дисплея, както е на високите модели на Casio например.

След всичко това мога да кажа, че Garmin fēnix® 3 е създаден за спорт предимно и най-вече. Както за професионални спортисти и любители, така и за хора, които обичат нови техно играчки. Красив, практичен, полезен за всички, стремящи се да напреднат в спорта, който практикуват професионално или за удоволствие. За мен това е най доброто устройство за момента - с него мога да имам пълен контрол и информация за параметрите, които следя по време на тренировка. Това е Garmin fēnix® 3.

Екшън камера Geonaute G-EYE 500/ Decathlon

Не съм бил с особени очаквания, когато натиснах бутона в сайта на Декатлон "Стани тестер". След като попълних формата за кандидатстване, зачаках отговор. Дойде след малко повече от две седмици. Бях одобрен за тази камера. Условието е продуктът да се тества минимум две седмици и след това до месец да се напише ревю в сайта или блога (кой каквото има). При мен обаче нещата малко се проточиха по различни причини, на които няма да се спирам подробно сега. Само ще кажа, че смених камерата веднъж поради дефект, който не разбрах как да оправя и откъде се появи.

Започвам от момента на разопаковането:
- елегантен дизайн на корпуса;
- точно подбрани цветове;
- подходящо разположение на бутоните;
- ... и всичко това в компактен обем.

Под капака на хубава картонена кутия се показа само камерата. Останалите аксесоари бяха скрити под двойното дъно на кутията. Първото впечатление беше, че това е най-приятно изглеждащата камера от всички, които съм виждал на живо, в това число и най-добрата GoPro.

В комплекта са включени:

- две стойки с двойно залепваща лента за каска или друга равна повърхност;

- херметичен корпус за снимане в по-агресивна и влажна среда или под вода;
- връзка за ръка;
- USB кабел за зареждане на камерата и прехвърляне на данни;
- допълнителна планка за стандартни триподи или друг вид стойки за неподвижно закрепване;
- многоезично упътване за работа с камерата.

Погледната отпред, от лявата страна камерата има капаче, което покрива USB порта и слота за Micro SD картата. Камерата поддържа до 64 GB Micro SD.

От долната страна, на нивото на обектива, се намира микрофонът.

По самия обектив има нарези - предполагам, за поставяне на допълнителна оптика или филтри.

Отпред, освен обектива, се намира и бутонът за off/on, който играе и роля на бутон за включване в режим запис.

Също така на предния панел се намира и син светодиод, индикиращ, че камерата е включена, и зелен - когато устройството е в режим запис. От дясната страна се намират отворите за поставянето на връзката за ръка.

На задната страна се намира порта за допълнителен LCD (който, разбира се, можете да закупите допълнително срещу скромните 39,99 euro), тъй като самaта камера няма такъв, подобно на GoPro.

От горната страна на камерата се намират двата бутона за спиране и превключване в различните режими, както и малкият монохромен дисплей, на който се показва информацията за режимите, времето, статуса на батерията и т.н.

Отгоре и отзад са двата светодиода, които пък индикират, че камерата се зарежда, както и отново когато е в режим на запис.

Основно предимство е, че това малко бижу е снабдено с WiFi връзка, чрез която, след като качите това приложение, ще можете да управлявате камерата от телефона си, а също така да използвате дисплея на телефона за дисплей на камерата, за да виждате в крайна сметка какво се записва.

След включване ми направи впечатление, че камерата доста се затопля по време на работа, особено по време на снимане на клип, но освен това и когато сваляте клипове или снимки. Не съм имал възможност да изпробвам в топло време и затворена в херметичния корпус, дали това няма да се отрази негативно на работата или на електрониката.

Максимално опростеното управление с трите бутона прави лесно включването и пускането на запис, както и преминаването в режим на снимки. Освен основните режими, има още много допълнителни, като най-приятният е модерният напоследък Time Laps, който позволява да се правят кратки клипове за продължителен период от реално време, като таймингът може да се настройва от 5 до 30 секунди.

Обективът е достатъчно широкоъгълен, като можете да настройвате и големината на ъгъла от менюто. Можете да избирате между различни стандарти на запис като PAL или NTSC, както и различна честота на кадрите, различни формати на кадъра (4:3 или 16:9) и естествено различна резолюция.

Батерията при запис издържа до два часа и половина. Като недостатък може да се отбележи, че няма възможност за включване на външна батерия, за да се удължи времето за работа. За по-старите модели това беше възможно.

За да изпробвам камерата, се наложи да си купя лента за глава, за по-голям комфорт при бягането. С лентата на главата се намалява стабилността на изображението при интензивни движения, но пък това беше характерно и за други марки, които съм тествал.

След достатъчно часове, заснети с камерата, мога да кажа, че:
- за тази цена получавате един доста качествен продукт, който можете да използвате във всякакви ситуации, с гарантирани поне два часа автономна работа и с много възможности за настройки;
- херметичният корпус го прави подходящ при водни спортове и дори гмуркане;
- безжичната връзка (WiFi) го измества и с една крачка напред спрямо аналози на други марки;
- двугодишната гаранция пък го прави фаворит пред закупените от например китайски сайтове продукти, за които нямаш никаква гаранция.

Препоръчвам.

ОЧАКВАЙТЕ СКОРО И ВИДЕОТО!

10 причини да започнете да се занимавате със спорт

Дортмунд (Германия) - необятния парк, в който бягах няколко пъти

Понеже в последно време стана модерно да се пишат и номерират разни неща, аз реших да не оставам назад от този тренд. Реших да се пуууусна по течението и да споделя някои неща.

Както казах, сега е много актуално да се пише в стил "5 грешки при избирането на пресни домати в магазина за тапети", "10 причини да бъдем последователи на Николай Бареков", "69 начина да стигнем до интелектуален оргазъм, слушайки поредната пайнерска хитова въздишка" и какво ли още не, което нечия болна глава би била в състояние да роди. Та ще ви нахвърлям моите 10 ПРИЧИНИ ДА ЗАПОЧНЕТЕ ДА СЕ ЗАНИМАВАТЕ СЪС СПОРТ.

Не ми се иска да конкретизирам бягането, че да не стане като реклама, обаче да знаете, че това е най-непретенциозният спорт, който аз познавам. Може да се практикува по всяко време - ракиено, почивненско, студено, топло, свинско, винско, празнично, делнично. Също така почти навсякъде, дори в театъра, особено ако ви подгони охраната, тъкмо когато сте хванали завесата, за да си изтриете носа, защото нямате мокри кърпички в момента, но пък сте културни. :))

Малко се отклоних с това бягане. Та за спорта ми беше думата. То и това стана модерно - да спортуваш. Особено го забелязвам при свои приятели и колеги, които ходят "да ритат" по разни игрища, нароили се като хавлии по плажа в Слънчев бряг. Е, малко са по-големи от хавлиите, но цените май са същите, а и все пак можеш да играеш футбол, да си подобряваш социалните контакти и в крайна сметка да завършиш вечерта в близката кръчма с бира в ръка и спорове за това дали Юнайтед може да вземе купата без Алекс или не.

Всичко вече е модерно: йога, фитнес, кросфит, таебо, пилатес, кикбокс, бокс, мокс..., ммм това беше тръбен ключ май. Всеки си има причина да бъде модерен, т.е. да спортува. А в спорта няма наистина нищо лошо. Нито трудно. Освен избирането на спортен часовник за тренировките, предполагам. Разбира се, ако искаш резултати, трябва да се поизпотиш няколко десетки, стотици или хиляди пъти. Да поизтъркаш малко обувки, да получиш малко мазоли и някоя и друга травма. И те, резултатите, няма да се забавят много и отново, разбира се, ако не ги спре някой мързел или пък въглехидратна диета със сладки пасти от "Неделя". Аз затова и избрах бягането, че сигурно освен всичко друго е и най-мързеливият спорт, пък аз съм си мързелив.

Можеш да бягаш много или малко. Можеш даже да не бягаш изобщо. Можеш да се правиш, че бягаш и да използваш почивките си, за да се запознаваш с хубави бегачки из парковете. :))) Каквито и да са причините, за да решите да се занимавате със спорт, в крайна сметка резултатът ще е положителен във всички случаи. Резултатът, на който можете да се радвате с години, най-малко поради това, че спортът подобрява здравето, почти колкото свекървата - душевния мир на жената.

Шегата настрана. Спортът е начин да промените не само тялото си, но и съзнанието си. Всеки, който се занимава сериозно с това, знае за какво говоря. Особено това се отнася за спортовете, които се практикуват на открито и по-специално в планината. Казвам го от личен опит. Разширяването на съзнанието е неизбежно, особено ако тренирате като истински атлети, но без да изпадате в крайности, към които аз самият съм доста предразположен. Но не съжалявам. Опитът, който трупам, е безценен. Не е нужно обаче нищо от това, за да решите да се занимавате със спорт. Всеки има причини да го прави. Аз имам поне дузина. Коя от коя по-хубави и важни. По-важно е обаче вие да си намерите такива. И ако след всичко дотук все още не сте излезли навън, значи трябва да го прочетете пак. Ще завърша с десетте причини да започнете да спортувате.

1.................................

2.................................

3.................................

4.................................

5.................................

6.................................

7.................................

8.................................

9.................................

10...............................

Напишете си ги. Измислете си ги. Прочетете ги отнякъде. Питайте някой, който го прави, защо го прави. Знам, че по-мързеливите ще измислят по-лесно 10 причини защо не може да се занимават със спорт. Повярвайте ми - аз също мога. Но моят път е друг. Променете и вие вашия. Никога няма да съжалявате. Нужна е само една стъпка. Първата. :)

Алея от същия парк в Дортмунд (Германия)

Физкултура 2016

Преди малко попълних анкетната карта за оценка на събитието ФИЗКУЛТУРА 2016 и реших да понапиша нещо.

Рекламната торбичка с подаръци

Когато отивам на ново място, гледам да нямам някакви особени очаквания, за да нямам и разочарования. Така беше и този път. Събитието беше на 28.02.2016 г. Две седмици преди това си направих регистрация и плащане. Почти веднага получих потвърждение за плащането. Няколко дни по-късно получих и билета с баркод, който можеше да се сканира на място директно от телефона.

От притеснение да не закъснея, не излязох да тичам както обикновено, макар да имах достатъчно време. Реших да отида пеша, за да се разходя и да не мисля за колата. Успокоих се, като видях и други като мен с раници или без да отиват към главния вход на Sofia Tech Park. Оказа се, че залата е в единствената напълно готова сграда чак в дъното на комплекса. До нея има вход, който може да се ползва от пешеходци и да се спести близо километър ходене. Не че съм мързелив де...

Във фоайето на залата имаше щандове на Renault, Vivacom, BaseCamp, ХLЯБиSOUЛ, Spetema, Harmonica, издателство Вакон, SiteGround, Compressport (силно казано щанд) и разбира се Running Zone. Ако съм пропуснал някой, съжалявам.

Първото ми впечатление беше, че във фоайето се влизаше от два входа, но насочващи стрелки, табелки или нещо друго, което да подсказва къде е опашката за регистрация, нямаше. Все пак се ориентирах по това къде имаше хора с баркод скенери. Второ нещо, което нямаше как да се разбере, е къде се намираха тоалетните. Залата е съвсем нова и липсва подробна визуална комуникация. Все пак можеше да се разпечатат някакви постери със схема на щандовете, входовете, изходите на залата и тоалетните.

Никой на вратата на залата не предложи слушалки за превод, които си стояха на маса отстрани. Не съм имал нужда, но съм сигурен, че много повече хора щяха да се възползват от екстрата, за която така или иначе са си платили.

В обедната почивка не видях къде точно се предлагат сандвичите, за които също беше платено. Обяснението от организаторите беше: "Ето до онази врата..." Сигурно защото си бях забравил очилата, не видях масата с храната. :) Но все пак не бях отишъл да се храня, а да слушам. Така че използвах времето да се видя и поговоря с приятелка, която не бях виждал от години, и най-малко там очаквах да срещна.

Друг недостатък беше, че никъде не видях пост терминал, а за банкомат в чисто новия "тек парк" и дума не може да става все още (нямах пари в брой). Не можах да си купя книга и да си взема автограф от Ерик Ортън. Не можах да си купя хляб или челник.

Май с горните неща се изчерпват недостатъците и пропуските на организаторите.

Като човек, който е участвал в организацията на много събития, смея да твърдя, че всичко останало беше на ниво - озвучаване, организацията за за симултанния превод, спонсори и тяхното присъствие, мултимедия (с леки изключения). Като за първо такова събитие много добро впечатление ми направи, че всичко се спазваше до минутата, както беше обявено в програмата. Лекторите бяха подбрани повече от добре. Всеки имаше своето послание, мотивация, мироглед и подход към аудиторията. Всеки, който искаше, можеше да си запази ред за масаж или да тества електромобилите на Renault, да опита от хляба на Хляб&Soul или бозата на Хармоника.

Вярвам, че никой от присъстващите не съжалява за парите, които е дал, и времето, което е прекарал в залата - заради самата атмосфера, заради нещата, които се казаха, и заради хората, обединени от една идея, които се срещнаха.

P. S. Завиждам и малко на тези, които предния ден в събота са имали възможност да посетят тренировката с Ерик Ортън. 

Malak Sechko Run from RunBG Trail Series

Неочаквано и за самия мен, реших да участвам на това състезание. Въпреки че не харесвам, ама никак, колективните мероприятия, изведнъж се озовах в центъра на с. Локорско със сака, а в него - два чифта обувки, клинове, блузи с къс и дълъг ръкав... с две думи се бях презапасил.

Вода около литър и половина в две шишета. Раницата ми за бягане също беше в сака, но не си я сложих, за да не ми тежи. Реших да рискувам и да нося в ръка половинка шише вода. Нещо, което също никога не съм правил. Бягал съм или с колан с шишета, или с раницата, но да си нося нещо в ръка, изобщо е крайно неспецифично за мен. Както и да е. Мотах се около старта и колата.

Чаках на опашка да си взема стартов номер и да си платя таксата. Бях нервен. Не познавах никого. Както и никой - мен. Пред химическите тоалетни имаше опашка и реших, че ще рискувам да стартирам леко притеснен откъм диуреза (голяма грешка!).

Видях се с Мария от Running Zone. Пита ме на коя дистанция ще бягам и ми пожела успех. Върнах се при колата, за да си сменя блузата, и се замотах, докато си търся телефона, който бях решил да взема с мен за всеки случай. Чух тромбата, но телефонът го нямаше. После си търсих лепенките и до последно се чудих за раницата. В последния момент отидох до старта. Събрахме се за обща снимка и не разбрах кога тръгнахме. :)

Бавно започнах да подтичвам в тълпата. Много се откъснаха напред и скоро тълпата стана дълга колона по асфалтовия път, който се виеше нагоре по склона над селото. След километър или малко повече асфалтът свършва и започва пръст, камъни и кал. Много хора започнаха да вървят. От време на време поглеждам часовника и с ужас разбирам, че до края на изкачването остават още 5, 4, 3,... километра. Бях прегледал профила на трасето и знаех, че някъде около 7-мия километър трябва да започне спускането. Но дотам имаше още много. Имах чувството, че съм най-бавният, макар зад себе си да оставях много хора.

На приблизително 3-тия километър насочваха вляво за късата дистанция. За миг ми се прииска да тръгна надолу :), но продължих да напредвам нагоре. Кал, локви, момичета и жени, момчета и мъже, които бягаха пред мен. След кратко и наложително отбиване в храстите, настигнах всички, които виждах пред себе си, и малко по малко ги изпреварих. Пуснах един младеж да ме изпревари, защото очевидно аз с тези обувки не можех да спускам бързо по техничните участъци, които следваха. Леко забавях на големи скокове, но не спрях. По правата полегата отсечка ускорих, но не се презорих, защото знаех, че ме чака още едно изкачване, макар и не толкова дълго. За сметка на това щях да съм уморен, а и температурата започна да се усеща.

Влязох в селото и с бодра крачка минах през контролата. Както разбрах по-късно, системата не ми беше отчела междинното време, защото си бях сложил стартовия номер на десния крак. Трябвало на гърба или отпред. Продължих да се катеря. Пред мен вървяха две момичета, които обсъждаха състезание на Корфу, в което едното беше участвало. Няколко стотин метра не успях да ги изпреваря. После изпреварих други двама. Заболя ме гърбът отдясно. Вероятно единия бъбрек. Не му обърнах внимание. По едно време за около 50 метра и аз вървях. Не помня как стигнах до разклонението за късaта дистанция. Настигнах и човека с щеките, раницата и кучето.

Оттам надолу мислех, че ще наваксам това изоставане от няколко минути на първата обиколка, но пътеката не беше толкова лека, колкото ми се искаше. Мотори срещнах. Един младеж ме изпревари. После реката газих. Младежът ми помогна с къпините на брега. И пак ме изпревари.

В крайна сметка финиширах с горе-долу добро темпо. Изпих още почти литър вода. Имаше чай на някаква маса. Изпих набързо една чаша. Преоблякох се до колата с дълъг клин и блуза с дълъг ръкав, тъй като вятърът беше силен, а аз - потен. Малко бавно ми падна пулсът. Исках да легна. След награждаването си тръгнах и до вкъщи бях вече доста по-добре.

Първият очевиден извод от цялата работа беше, че задължително трябва да съм ходил до тоалетна преди такива къси дистанции. Вторият извод - ако ще си нося вода, да е в раницата или в колан на кръста. Третият (много важен) извод беше за обувките. Inov8 Xtalon 212 не са подходящи за спускане с голяма скорост и по твърде технични терени, каквито участъци имаше по трасето. За изкачване и по полегати наклони нямат проблем, но обувките допълнително ме забавиха, за да внимавам да не си забивам палците в бомбетата.

Общото време за 19-те километра беше 2 часа една минута и петдесет секунди. На финала засичането стана на ръка поради посочените по-горе причини. Вероятно щях малко да се вдигна в класирането, но като за първи път беше опознавателно и полезно да разбера как се движа по принцип и какво трябва да гоня като резултат при тренировките. Доволен съм като цяло и леко изненадан, че можех да надтичам доста по-опитни и тренирани състезатели. Горд съм със себе си. Предполагам, че и всеки един, който беше там.

Runnin' (Lose It All)

Поздрав с едно не много старо, но добро видео за тези, които търсят себе си.

За тези, които са намерили себе си.

За тези, които не искат да загубят себе си.

За тези, които ще намерят себе си във всичко, което виждат.

Поздрав и за тези, които не виждат границите и не се страхуват от тях.

Поздрав за тези, които не спират, за да чакат страхът да ги обвие, а са просто себе си в движение и устрем.

Поздрав за всички бегачи.

Поздрав и за човека, без когото нямаше да съм това, което съм...

Раница за бягане KALENJI MEN'S TRAIL BAG

Реших да напиша нещичко за раницата, която купих за Витоша 100 още лятото.

Тогава точно бяха пуснали една в Lidl. По някаква причина не си я купих. Сега, като се замисля, е била явно основателна. Гледах по сайтове... Ebay, Amazon, Sportsdirect, но така и не взех решение. Все ми се струваха скъпи или нещо не им беше както трябва. В крайна сметка отидох до Декатлон (каква изненада! :)) и започнах да разглеждам различните модели. За бягане се предлагаха три модела, като два от тях ми се сториха прекалено малки, а третия - скъп.

На третото ходене обаче реших, че ще взема най-скъпата. В този случай се водех от няколко критерия. Първо, исках да има достатъчно място да мога да сложа резервни чорапи и някоя връхна дреха или клин. Да има резервоар за вода. Да има предни джобове и два колана за предно закопчаване с възможност за регулиране по височина. Презрамките (или по-голямата им част) да са от мрежа, за да може да се използва и в много топло време. Оказа се, че на Kalenji най-високият модел отговаря на тези изисквания.

Ще започна с положителните характеристики на раницата, които се набиват на очи още на пръв поглед. Раницата е с общ обем от 14 литра, като, предполагам, 2 от тях са в резервоара за вода, ако е пълен догоре. Раницата е много лека като цяло. Най-много натежава, когато се напълни резервоарът за вода. Тогава се налага да се пие повече, за да олеква, докато се бяга. По този начин се постигат два ефекта - хем с бягането ти става по-лекo, хем се хидратираш, когато трябва, удобно и лесно. Раницата има в задната част две основни отделения и един голям джоб с еластична стена, който може да побере учудващо много неща. При добро желание, от него могат да се вадят и слагат обратно неща, без да се сваля цялата раница. Основното отделение е достатъчно голямо, за да събера най-необходимите си принадлежности за дори много дълго бягане. Пак там е отделен малък джоб с цип и допълнителен капак отгоре, който лично аз използвам за пари и документи, както и за по-дребни неща, които искам да останат сухи при дъжд.

Другото голямо отделение е предназначено за резервоара за вода. По страничния борд на раницата е монтиран цип, който досущ като куфарите с допълнителен обем може да увеличи вместимостта с няколко литра. Под този цип се намират и ластици, които могат да се използват за допълнително стягане на раницата когато е пълна. От лявата страна има допълнителни два ластика, които лично аз използвам за носене на щеките си, когато реша да ги взема за всеки случай. Разбира се, за да се постави нещо на тези ластици или да се свали, е нужно да се сваля раницата, което не е особено удобно понякога, но на мен не ми хрумва каква друга система може да се измисли, за да се подобри точно този елемент.

Страничен джоб

Презрамките на раницата точно отстрани на ребрата имат допълнителни джобчета от еластична мрежа, в които не трябва да се слагат мокрещи се неща, но за монети, ключове, пакетчета мед или някакви десерти и гелове стават. Двата основни джоба на презрамките са достатъчно големи, за да поберат по една бутилка от 330 или 500 ml.

Преден джоб

Освен това до всеки от тях има допълнително ушит по-малък джоб, който съм използвал за пакетчета мед или да напъхам ластиците, с които се стягат джобовете отгоре. В десния джоб има аварийна свирка, ако случайно те нападне мечка, та да й посвириш и тя да затанцува :))).
От вътрешна страна на предните джобове има монтирана пластмасова твърда връзка, която се използва за закачване на двете допълнителни връзки за предно закопчаване.

Без тези връзки бягането и подскачането по неравен терен е меко казано некомфортно. Желателно е да се закопчават и двете, макар лично аз да закопчавам само горната, защото долната ми е неудобна, а и често там ми стои HRM-а (Heart Rate Monitor) или сензора за пулс. Връзките са направени от тесни лентички текстил, които по средата са със система за стягане, а в двата края са с кукички, които се закачат за пластмасовата връзка.

Тук е мястото да кажа, че това закачане и откачане понякога може да ми скъса нервите. Особено ако го правя в движение, което често се случва. Формата на кукичките направена доста скосена, за да се избегне спонтанното разкопчаване и откачване, но някак точно когато ми трябва бързо да закопчея или разкопчея, се опитвам по няколко пъти, докато успея.

Системата за стягане на основните презрамки също е малко недоизмислена. Ако раницата е пълна и има по-големи амплитуди по височина, започват малко по-малко да се отпускат. Особено ако съм напълнил резервоара догоре с вода и натежава малко повечко. Стягането е лесно в движение, но дразни все пак това отпускане. Откъм гърба и задната вътрешна част на раницата има по две квадратчета велкро, ако си сложил случайно топчета за тенис на маса, да не се разпилеят, да си го лепнеш. Така се затваря отворът на основните отделения.

Резервоарът за вода, след като си го напълнил порядъчно с бира, вино, ракия, мастика, айран или други загряващи флуиди :)), се поставя със щуцера назад в отделението непосредствено на гърба. Зимата е добър вариант, защото водата се топли от температурата на тялото, но лятото след 15-ина минути прясно напълнена от някоя  чешма в планината вече има лек стоплящ ефект. Все пак дизайнерите са се опитали да увеличат това време, като са използвали някаква по-дебела неопренова мрежа за изолация. На основните презрамки има отвори точно на раменете, през които се прекарва шлаухът (маркуча) на резервоара, като може да се избира отляво или отдясно.

След това има и от двете страни допълнително хоризонтални гайки, през които също може да мине шлаухът. Е тук вече всеки може да избере как да го носи този мятащ се шлаух. Дали да си го държи постоянно в устата, предвид съдържанието на резервоара, дали да го напъха в някой от предните джобове (както правя аз) или да го остави да се мята като мятащ се шлаух. Моя все се каня да го скъся и все не смея, че току виж ми потрябвал по-дълъг и няма да има. Ама докато се наканя, ще дойде време да го сменям.

Няколко думи за самия резервоар.

Повечето са подобни, но за тези, които не са ползвали, самият той е изработен от син прозрачен винил със странично топло лепене.

Накрайникът от резервоара също е залепен топло към винила. От него тръгва въпросният маркуч - прозрачен с дължина около 60 см.  На другия край се намира черен щуцер клапа с надянат на него мундщук от син прозрачен силикон. Щуцерът е под тъп ъгъл и може да се затваря или отваря с леко издърпване на горната част.

Силиконовият мундщук е разрязан с кръстовиден отвор, който нормално стои затворен. След като си решил да дръпнеш малко огнена вода, захапваш мундщука и го стискаш със зъби, за да се отвори цепката, и смучеш живителната течност. Извадено от контекста, не звучи добре, но е самата истина. Важно е да се знае, че цепката на мундщука трябва да е перпендикулярно на зъбите, за да може да се отвори. След като се напие човек, отпуска мундщука и отворът се затваря достатъчно плътно, за да не излиза това, което е в резервоара. Ако искаме съвсем да не изветрява гроздовата, можем да затворим щуцера с натискане, което херметично прекъсва пътя на флуидите. Важно е да се знае също, че, за да си осигурим емоционален и аудио комфорт при бягане, с резервоара за течности трябва задължително да се изгони въздуха от горната част на балона. Това става лесно, когато след като сме напълнили резервоара, го обърнем с отвора за пълнене надолу, стиснем мундщука, за да отворим пътя и стиснем и самия балон, за да му изкараме въздуха. Досущ като паста за зъби. Ако така не успеем, може да сложим резервоара на хоризонтална повърхност и внимателно да натиснем откъм горната част и да изгоним въздуха през щуцера и мундщука.

Пълненето на резервоара става сравнително лесно, защото се отваря цялата горна част. На едната страна на винила отново топло е залепена пластмасова пластина с цилиндрична хоризонтална част, около която се завива горната част на резервоара. На така полученото руло се нахлузва полуцилиндрична тръбичка, която в най-крайно затворено положение леко щраква. Тръбичката е завързана с черна винилна лентичка за едната страна на резервоара, за да не се губи. На затварящата тръбичка има оребряване от горна страна, което служи за захващане на един малък карабинер, монтиран от вътрешна страна в раницата, който фиксира резервоара вътре в раницата, да не се мести във вертикална посока при подскоците, както и да не се свлича надолу, когато е по-пълен. Сега сериозно ще кажа, че в инструкциите пише, че резервоарът е предназначен само за вода. Ако някой иска да го пълни с нещо друго, си е на негова отговорност. Добре е след употреба резервоарът да се изпразни и да се измие добре. Ако при измиване се усеща по-лигава вътрешната част на резервоара, това означава, че са се развили бактерии и трябва да се накисне или измие с разредена белина или подобен хлорсъдържащ дезинфектант/миещ препарат. Внимание трябва да се отделя и на мундщука за пиене, за да не се получи бактериално замърсяване и по него.

В заключение мога да кажа, че раницата е лека, сравнително удобна и за парите, които дадох за нея, е най-добрият вариант. Не е надминала очакванията ми, но се справя с постоянния тормоз от моя страна във всякакво време. Единствените ми забележки са за куките на хоризонталните ремъци и законтрянето на основните такива. Може да се помисли и за по-добро поставяне на резервоара, който не е изключено да се постави неправилно в големия джоб за багаж, което ще ограничи силно обемът за необходимите неща. Със светлоотразителните елементи отпред и лого отзад раницата е подходяща за използване и в тъмната част на денонощието по трасета, споделени и с други транспортни средства или спортисти. Ползвал съм раницата във всякакви метеорологични условия и смея да кажа, че се държи повече от прилично. Ако се намокри, изсъхва лесно. Ако е суха, се мокри лесно :)). Събирала е (но без резервоара): водоустойчив панталон, яке от същата материя, поне две бутилки по 330 мл. чорапи, сандвичи, десерти, лепенки, ключове, документи, телефон, щеки и май една блузка с къс ръкав, гети, ролка ластичен бинт, калъф със слънчеви очила, репелент... и всичко това наведнъж! Доста съм я тъпкал, което, разбира се, се отразява на комфорта при бягането, но не ме е предавала през стотиците километри в планината. Според мен един от най-добрите варианти за тази цена, дори и за по-претенциозните бегачи. Препоръчвам!

Happy New Year!

Честита Нова Година! Пожелавам на всички голям път или малък път. Пожелавам всеки да вижда знаците по пътищата, които ще извърви или по които вече върви. Ако няма знаци по пътя, значи не е правилният път.

Тъй като ми е писнало да пожелавам здраве и никой да не мисли за здравето си, ще пожелая всеки да държи здравето си в ръце, защото здравето първо и единствено е отговорност на всеки, който мисли за него.

Писнало ми е да пожелавам и да чувам за щастие, затова ще пожелая на всеки да си отвори очите за щастието, което може да се види навсякъде, стига да имаш разбиране за това.

Писнало ми е да пожелавам любов и затова ще пожелая на всички да виждат любовта, да усещат любовта, да говорят за любовта, но не само у/от/за хората, защото тя е енергията на реалността. Пожелавам на всички да обичат себе си, защото това ще ги е приближило до истинската им същност. Без вина, несигурност и страх. Защото ако не обичаш себе си, няма начин да обичаш някой или нещо друго. Отново няма да имаш разбирането за любовта. Другото е егоизъм, преоблечен като любов.

Пожелавам и на всички най-после да предизвикат себе си в живота, за да "им се случи нещо интересно", защото интересните неща се случват на онези, които ги търсят по един или друг начин. Успех на всички във всичко, дори и в неуспехите, защото неуспехите също са успехи, ако можем да ги погледнем от друг по-различен ъгъл.