След като няколко месеца се надявах някой да ми го подари, а никой не благоволи, се наложи аз сам да си го подаря. Причината да искам изобщо да имам подобно устройство, беше че при продължителни тренировки имах нужда да проследявам зоните си на пулса, както и да следя по-точно скоростта и разстоянията, които изминавах. Знаех, че по-високите класове спортни часовници с пулсомери, като Polar, Suunto, Garmin, изчисляват и VO2max индекса, та затова се замислих дали не е добре да следя този показател, а и сърдечната честота, разбира се, особено по време на тренировка с бягане на интервали.
За тази цел можех да използвам и по-обикновен спортен часовник, но ниските класове пък нямат GPS. След доста ровене и четене разбрах, че има две фирми, които произвеждат най-добрите часовници - Garmin и Suuntu. Тук имаше голяма дилема. Елитните спортисти използваха и двете марки, но след не много дълго умуване реших да избера Garmin заради едно важно и няколко маловажни неща. Ето кои са те.
Часовникът беше широк колкото ръката ми. Suunto имаха допълнително от едната страна удебеляване на корпуса заради антените за позиционирането на GPS и Glonnass (предполагам). Освен това корпусът на Garmin e метален, а на Suunto - от пластмаса. Дисплеят на Suunto е монохромен, а на Garmin - цветен. Макар с традиции и технологично новаторство, Suunto поне за мен са с една стъпка назад спрямо Garmin, като си давам сметка, че феновете на Suunto едва ли ще се съгласят с това. Животът на батерията на двата също беше с доста голямо преимущество за Garmin - 50 часа в режим на тренировка и 5 седмици в режим само часовник.
Разбира се, и качеството си има цена. Разликата беше поне 100 лева нагоре за Garmin, но пък беше точно това, което исках. Веднъж отидох до Технополис и го сложих на ръката си. Едва не се просълзих. :)) Макар и голям, стоеше повече от чудесно. Дори не беше толкова тежък, колкото очаквах. И се реших. Преди да тръгна за Франция, си го взех. Не се сдържах. Вярно, на изплащане директно от Garmin (разбира се, можете вече на изплащане да го вземете и от Running Zone), но това беше едно от най-хубавите неща, които си бях купувал някога. Можех да избирам дали да е с HRM (Heart Rate Monitor) или без. Прежалих още 100 лева и ето ме с часовника на ръката и ремъка със сензора за пул на гърдите - пресичам пътеките на Витоша, Балкана или Средна гора. :)
Часовникът има възможност да се свърже директно с безжична мрежа и да получава последните ъпдейти за софтуера или да се синхронизира с профила ви в Garmin. Освен това може чрез "синия зъб" да се свърже с телефон, на който е инсталиран Garmin Connect. По този начин много прегледно може да се следи активността в тренировки, движение, тегло, калории и т.н.
Можете да настроите различни скинове за часовника с мечки, стрелки, цифри и каквото решите, че ви харесва - сваляте от сайта на Garmin и си го инсталирате. Няма да изпадам в подробности за техническите спецификации. Всеки може да си ги види в мрежата.
Ще споделя колко е удобно всъщност да тренираш с такова нещо. Мониторът HRM се включва автоматично, когато се постави на гърдите, и часовникът сам установява връзка с него. Протоколът, който използват за комуникация двете устройства, е ANT +, а не Bluetooth. Това го прави съвместим с доста от предлаганите на пазара HR сензори. Освен отчитането на пулса чрез монитора, се осъществява изчисляването на VO2 max, каданс, вертикална осцилация и т.н. Лентата може да се пере в пералня, а батерията на сензора издържа година (още не съм го проверил). Сензорът се откача от ремъка и вероятно може да се смени, ако се наложи.
По менютата може сравнително лесно да се навигира с наличните 4 бутона, а петият служи за включване на подсветката и за вкл./изкл. на устройството. Обхватът на GPS антената се влияе също и от лошото време, затова съм включил постоянно Glonass - така позиционирането е доста прецизно. Добре е обаче да се изключва функцията за автоматично паузиране, защото понякога в сенчести места и стръмни склонове може да усещате вибрацията, която индикира пауза на измерването. Това, разбира се, се отразява на батерията, но пък е достатъчно за дори едно много дълго бягане от примерно 10 часа.
Удобна е полимерната каишка, защото може да се регулира в зависимост от това дали ръката ви малко се е подула. Това според мен е предимство пред сериите Sapphire с метална верижка, които са и по-скъпи и с по-устойчиво на надраскване стъкло. Часовникът се зарежда за около час и наистина, ако не се използва за тренировки, издържа поне 3 седмици без проблем.
Докато бягате или карате колело, имате възможност да командвате плейъра на телефона за музика, да си четете входящи SMS-и или да видите кой ви търси по телефона, но само при условие че Bluetooth-ът е включен и двете устройства са свързани.
Ако мога да намеря обаче някакъв недостатък, то това е високата цена. И факта, че в комплекта не е включена поне една допълнителна каишка. Такава може да се закупи отделно за скромната сума от 50 лева. Като лек (много лек) недостатък мога да отчета също и това, че бордът на металния корпус стърчи леко над стъклото. Можеха да го вдигнат още малко, за да бъде дисплеят по-защитен. И последно - за следващите си модели Garmin може да помислят за вграждане на соларен панел в периферията на дисплея, както е на високите модели на Casio например.
След всичко това мога да кажа, че Garmin fēnix® 3 е създаден за спорт предимно и най-вече. Както за професионални спортисти и любители, така и за хора, които обичат нови техно играчки. Красив, практичен, полезен за всички, стремящи се да напреднат в спорта, който практикуват професионално или за удоволствие. За мен това е най доброто устройство за момента - с него мога да имам пълен контрол и информация за параметрите, които следя по време на тренировка. Това е Garmin fēnix® 3.
Няма коментари:
Публикуване на коментар