Въпрос на гледна точка

Снимка: Diamond Ray

Спира се и ме пита:
- Видя ли го?
- Кое? - питам аз.
- Това огромно нещо в небето.
- Какво нещо в небето? - питам пак.
- Ами това голямото, светлото.
- Нищо не виждам, бе. Какво голямо, светло, огромно нещо?
- Оф, бе, ти да не си сляп?
- Не съм, бе, ама нищо не виждам.
- Бе, как не виждаш? Всички виждат, само ти не.
- Ами сигурно няма нищо, щом не го виждам.
- А как го виждат другите?
- Бе, де да ги знам. Какво ме занимаваш с глупости?
- Ама как не виждаш?! - продължава да упорства.
- Добре, бе, какво трябва да видя, кажи ми!
- Значи, голямо, светло, огромно - стои на средата на небето.
- Ми така кажи, бе. Не се ли казва слънце?
- Слънце, млънце, все тая. Там е и си стои.
- Стои то, друг път. Движи се постоянно.
- Как пък го видя, че се движи?
- Ами то сляп да си, ще видиш, че се движи. - на свой ред му викам.
- Абе не съм, ама стои.
- Бе всички виждат, че се движи, само ти не. Добре, - викам му - застани на едно място и чакай.
- Какво да чакам?
- Да го видиш, че се движи.
- Колко да чакам?
- Колкото - толкоз.
- Бързам.
- Ами като бързаш, що ме занимаваш с глупости?
- Ами за да видиш това нещо, голямото.
- Ами аз го знам, ама ти не знаеш, че се движи. Защо мислиш, че става тъмно, а после - светло?
- Отде да знам. Просто си става.
- Просто било. Ти за гравитация, космос, слънца, планети чувал ли си?
- Чувал съм, ама това какво общо има?
- Ми има. Всичко общо.
- Като е всичко, защо не се вижда?
- Как да не се вижда? Нали виждаш слънцето?
- Това голямото, светло и огромно нещо ли?
- Да.
- Е, и?
- Ами това е космосът.
- Бе, ти да не си се чалнал? Нали каза, че е слънце, сега пък космос?
- Слънцето е част от космоса. То свети на Земята, а Земята също е част от космоса.
- Чакай да записвам.
- Бе, какво ще записваш? Нали ти казвам. Ти, Земя, Слънце, космос. Сега разбра ли?
- Разбрах. Ама защо това нещо стои там горе?
- Бе, ти нали нямаше време?
- Нямам, ама трябваше да ти кажа за това нещо.
- Добре, каза ми.
- Ами айде, пък аз си записах за космоса и другите неща.
- Добре.
- Много поздрави.
- На кого?
- Не знам, нали така се казва...
- Щом искаш.

Охлювът изпъна врат, навири очите си и стремително се спусна по кленовото листо на филиза близо до пътеката, аз поех нагоре, по-близо до слънцето, а то си грееше ей така над всичко и всички.