Доскоро често повтарях на една приятелка, че някой ден мързелът може да я убие. В последно време се убеждавам все повече колко съм прав за мързела в общия случай. Макар мен самия да ме мързи да правя някои неща, се учудвам на хората, които не спират да се оплакват колко животът това, колко здравето онова, колко парите друго, работата и така до безкрай... Пък нещата могат за всеки човек да изглеждат доста по-различни, ако поне малко се пребори с мързела си, който го завладява като болест отвътре.
Не знам откъде идва думата, но това, което стои зад нея, се превръща дори в държавна политика в световен мащаб. Стой си вкъщи и държавата ще се погрижи да те излекува, да те направи по-богат, да те нахрани. Ти само си плащай данъците и работи, колкото да си мислиш, че имаш парите, пък всичко друго ще се случи просто като стоиш пред телевизора и поглъщаш от медийната магическа отвара от простотия и духовна жалост. И хората чакат да се случи нещо в живота им: да ударят от тотото, да дойде някой друг да ги управлява, който ще им намали данъците, ще им оправи пътищата, ще им изчисти пред входа на жалката социална придобивка, в която живеят. Не самите те, а някой друг ще им оправи живота.
Не че и аз не се оплаквам за неща, когато ми писне да гледам празните погледи на зомбитата по улиците, но поне не ме мързи да правя това, което искам и обичам. Може да нямам много финанси или пък да нямам цялото време през деня или седмицата, но се опитвам или се организирам и успявам. Майка ми казваше: няма "не мога", има "не искам". А да искаш, не означава да си кажеш ей как искам да имам такова тяло. Ами като искаш, направи си го. Как искам да имам много пари. Ами като искаш, направи си ги. Ей как искам да съм здрав. Ами като искаш, бъди, кой те спира. Вместо да ядеш кренвирши, яж плодове. Вместо да си купуваш цигари, ходи на фитнес. Вместо да си купиш поредния "моден" парцал от Mall-а, си купи обувки за спорт или колело. В последно време можеш дори от автокъща да си купиш колело и да си джиткаш нагоре надолу по улиците (ако си в малък град, че в София е такава смрад по булевардите, че не знам как колоездачите не се гътват по кръстовищата от интоксикация) и пътищата на България. И като нямаш време, стани един час по-рано или половин и потичай или прави упражнения. В почти всяка градинка вече има фитнес площадки безплатно. Че на българина нали трябва всичко да му е евтино или без пари, иначе не ще, та ако не ти се виси по лостовете, вземи потичай.
Аз започнах да бягам с едни обувки, които си бях купил за ежедневни дейности. Много километри им навъртях, преди да си купя такива специално за бягане. Все още ги нося всеки ден в по-хладно време. И сега бих бягал с тях, ако нямам възможност да си купя друго. Значи ако искам, мога, ако не, си намирам оправдания, защото ме мързи. Любимо ми е да чуя от майка ми например фразата: Е аз на толкова години какво да правя вече. ??? Ами стани и ходи, както казваше един познат в една древна книга :))). Като не можеш да тичаш, върви. Като не можеш да висиш по уреди, прави йога. Аз? Йога? Стар съм, дебел съм, скучно е, смешно е, мързи ме... Никой не те кара да ходиш на ръце, да си стоиш на главата или да си стигаш с език веждите. Просто започни да правиш нещо, за да излезеш от летаргията, в която те вкарва системата. Спазвай си някакви простички правила за хранене, а, ако нямаш, си измисли. Ще видиш как нещата ще се променят само защото твоето отношение към живота и към самия теб се е променило. Почети малко бе. Интересувай се. Има книги все още. Има интернет. Ако нямаш пари за интернет и книги, има все още градски библиотеки. Естествено, че има хора, които нямат възможност чисто физически да се занимават със себе си поради вродени заболявания или аномалии, но те пък могат да се развиват интелектуално, нали.
Има и други изключения от мързеливците, които напират да ми се наврат в лицето, но аз говоря за повечето. За болшинството. За тези, които ги мързи да повървят няколкостотин метра, за да не им се скърши нещо. Онзи ден бях в Сандански. Питам един човек къде се намира улица "Чудомир Кантарджиев". Ами далече е, казва той. На края на града. Ама аз живея наблизо. Закарайте ме дотам и ще ви покажа къде е. Повярвах му, защото бяхме в центъра и всеки, който е ходил в Сандански, знае, че има далечни квартали и би ни отнело много време да стигнем дотам, а трябваше да свършим работа все пак. Качваме се в колата и той ни казва наляво, направо, надясно, направо и ей тука е магазина (който търсихме). Споглеждаме се с Биндев и на двамата ни минава една и съща мисъл. Дали за нас разстоянията са различни или този просто го мързеше да върви до вкъщи. Бяхме изминали не повече от 400 (четиристотин) метра, цифром и словом. При средна скорост на пешеходец от 5 км в час за една минута би трябвало да се изминат приблизително 90 метра. Значи 400 метра за около 5 мин. Трябва ли да коментирам? Ами не, както казва Елия.
Мързелът тръгва от краката явно. Спираш да вървиш на първо време. После се разпространява чак до главата и спираш да мислиш. Превръщаш се в нещо друго и то не е добро. Колко хора си дават сметка, че системата, в която живеем, иска да сме мързеливи? Да си стоим в панелките или новите кооперацийки, да си гледаме телевизията, за да попиваме рекламите на лекарства, банки и изключително полезни и здравословни храни (в кавички). Системата иска да си купуваме всички онези неща, които ни "улесняват" живота, като съдомиялни, сокоизтисквачки, сушилни и най-вече големи и още по-големи телевизори, за да можем да прекарваме още повече време пред екраните на безумните телевизии, телефоните и компютрите. Системата не иска да сме здрави, за да можем да захранваме луксозния живот на собствениците и акционерите на фармацевтичните компании. И за тази цел трябва да ядем боклуци, да караме коли, да не спортуваме. И сега ще ми се изправи някоя батка или кифла и ще ми каже ама аз ходя на фитнес всеки ден или през ден. И какво от това, като си спираш колата пред входа на магазина, за да не се скършиш да вървиш 50 метра? А здрав ли си или си пиеш протеиновите шейкчета, които ти скапват храносмилането?
По този повод: пътуваме за Германия с един приятел преди два месеца и той се хвали колко е здрав като вол и пие някаква синя течност, която не е химия, но като капне някъде, не се измива и пере. Та както беше здрав, след 3 дни ни тръшка един вирус и двамата. Аз го изкарвам на крак, работейки едни 24 часа. Е малко ми сълзяха очите, но на следващия ден си направих едно бягане от 15-ина километра, а той 2 дни не можа да стане от леглото с температура. Здрав си, викаш? Ааа понеже ядеш много, и то качествено месо? Браво. А случайно да ти изтънява гласът или пък да ти растат мустаци, ако си жена де, че то не може да ви разбере вече човек? В месото има толкова хормони и антибиотици, които след време ще ти причинят повече вреди, отколкото ползи, ама нищо де, нали пък има лекарства, които ще ти оправят киселините в стомаха. Един ден една добра лекарка ми каза, че не може да яде, ако не си вземе Еспумизан примерно. Лекар! Не може без лекарство, което премахва киселините и газовете??? Ами не яж боклуци. Учил си толкова години за устройството на човека, толкоз ли нищо не научи? По-добре се научи да пиеш вода, когато и както трябва, и много от проблемите ти ще изчезнат. Забелязал съм, че други пък ги мързи да пият вода. Или почват с оправданието, че не им се пиело. Не им било вкусно, но пък с удоволствие пият компоти, "натурални" сокове, газирани боклуци.
Не знам дали да продължавам изобщо. Говоря за храната, защото от нея започва здравето. А здравето в крайна сметка е в ръцете на всеки човек. Толкова ми е изтъркано да пожелавам по рождени дни здраве, а и да получавам такива пожелания, защото "здравето не се купувало". Ами не го купувай. Извоювай си го. Пребори се за него. Искат да са здрави, а в същото време нищо не правят и ме гледат с насмешка, като казвам това онова. Е няма да живеем 100 години я. Ами няма да живеем, но поне годните, които ще живеем, да ги живеем в съзнание, на крака и независими от деца, внуци, половинки или държава. Познавам много близки хора, които сами се превърнаха в развалини заради мързела си и ината да правят това, което си искат, без да мислят за хората около себе си. Абсолютно егоистично и първично, без извинение. Другата крилата фраза е "веднъж се живее", която дори не си струва до коментирам. И после тези хора трябва да бъдат съжалявани, да се грижи някой за тях, понеже те не са могли да се погрижат сами за себе си, защото веднъж се живее. Не искам да вземам страна за веганство, вегетарианство или месоядство. Всеки има право да яде, каквото си иска, но с ясната идея, че именно чрез храната идват голяма част от проблемите със здравето.
Идеята ми беше за мързела и има ли той почва в човешкото съзнание. Отиваш в магазина да си купуваш храна. Ами поне се постарай да прочетеш какво пише на етикетите. Сега поне голяма част от съдържанието в храната е обявено. Не всичко, разбира се, но дори и това, което е изнесено, е напълно достатъчно да си направиш сметката дали искаш да поглъщаш евтина отрова или по-скъпо и безопасно ядене. Да не говорим, че дори и с малко пари пак може да избегнеш по-голяма част от химията или поне да намалиш количеството й на масата. И не е нужно допълнително да внасяш в и без това отровеното тяло още и още. Братовчед ми е типичен пример за информиран, образован и интелигентен човек, който си набива чипсове за обяд. Знаел бил, че е вредно, но било вкусно, а и какво друго да ядял. Ами купи си два банана например. Не можели да го нахранят, бързо огладнявал след това. И така до безкрай. Вече дори не споря. Всеки си отговаря за себе си, но никой не трябва после да мисли, че някой му е длъжен, било институция, държава, общество, роднини и без да чака съжаление. Както беше писал Миоджералвомбо в един коментар по памет: Като си пълнил една кофа с лайна цял живот, как искаш да мирише на виолетки. Ще си мирише все на лайна. Така мързелът може да убие човека в буквален смисъл. Не е трудно. Просто стани, излез, направи няколко крачки, после няколко метра, после няколко десетки, стотици, километър и един ден ще разбереш, че си си върнал истинската човешка същност и съзнание.
