10 причини да започнете да се занимавате със спорт

Дортмунд (Германия) - необятния парк, в който бягах няколко пъти

Понеже в последно време стана модерно да се пишат и номерират разни неща, аз реших да не оставам назад от този тренд. Реших да се пуууусна по течението и да споделя някои неща.

Както казах, сега е много актуално да се пише в стил "5 грешки при избирането на пресни домати в магазина за тапети", "10 причини да бъдем последователи на Николай Бареков", "69 начина да стигнем до интелектуален оргазъм, слушайки поредната пайнерска хитова въздишка" и какво ли още не, което нечия болна глава би била в състояние да роди. Та ще ви нахвърлям моите 10 ПРИЧИНИ ДА ЗАПОЧНЕТЕ ДА СЕ ЗАНИМАВАТЕ СЪС СПОРТ.

Не ми се иска да конкретизирам бягането, че да не стане като реклама, обаче да знаете, че това е най-непретенциозният спорт, който аз познавам. Може да се практикува по всяко време - ракиено, почивненско, студено, топло, свинско, винско, празнично, делнично. Също така почти навсякъде, дори в театъра, особено ако ви подгони охраната, тъкмо когато сте хванали завесата, за да си изтриете носа, защото нямате мокри кърпички в момента, но пък сте културни. :))

Малко се отклоних с това бягане. Та за спорта ми беше думата. То и това стана модерно - да спортуваш. Особено го забелязвам при свои приятели и колеги, които ходят "да ритат" по разни игрища, нароили се като хавлии по плажа в Слънчев бряг. Е, малко са по-големи от хавлиите, но цените май са същите, а и все пак можеш да играеш футбол, да си подобряваш социалните контакти и в крайна сметка да завършиш вечерта в близката кръчма с бира в ръка и спорове за това дали Юнайтед може да вземе купата без Алекс или не.

Всичко вече е модерно: йога, фитнес, кросфит, таебо, пилатес, кикбокс, бокс, мокс..., ммм това беше тръбен ключ май. Всеки си има причина да бъде модерен, т.е. да спортува. А в спорта няма наистина нищо лошо. Нито трудно. Освен избирането на спортен часовник за тренировките, предполагам. Разбира се, ако искаш резултати, трябва да се поизпотиш няколко десетки, стотици или хиляди пъти. Да поизтъркаш малко обувки, да получиш малко мазоли и някоя и друга травма. И те, резултатите, няма да се забавят много и отново, разбира се, ако не ги спре някой мързел или пък въглехидратна диета със сладки пасти от "Неделя". Аз затова и избрах бягането, че сигурно освен всичко друго е и най-мързеливият спорт, пък аз съм си мързелив.

Можеш да бягаш много или малко. Можеш даже да не бягаш изобщо. Можеш да се правиш, че бягаш и да използваш почивките си, за да се запознаваш с хубави бегачки из парковете. :))) Каквито и да са причините, за да решите да се занимавате със спорт, в крайна сметка резултатът ще е положителен във всички случаи. Резултатът, на който можете да се радвате с години, най-малко поради това, че спортът подобрява здравето, почти колкото свекървата - душевния мир на жената.

Шегата настрана. Спортът е начин да промените не само тялото си, но и съзнанието си. Всеки, който се занимава сериозно с това, знае за какво говоря. Особено това се отнася за спортовете, които се практикуват на открито и по-специално в планината. Казвам го от личен опит. Разширяването на съзнанието е неизбежно, особено ако тренирате като истински атлети, но без да изпадате в крайности, към които аз самият съм доста предразположен. Но не съжалявам. Опитът, който трупам, е безценен. Не е нужно обаче нищо от това, за да решите да се занимавате със спорт. Всеки има причини да го прави. Аз имам поне дузина. Коя от коя по-хубави и важни. По-важно е обаче вие да си намерите такива. И ако след всичко дотук все още не сте излезли навън, значи трябва да го прочетете пак. Ще завърша с десетте причини да започнете да спортувате.

1.................................

2.................................

3.................................

4.................................

5.................................

6.................................

7.................................

8.................................

9.................................

10...............................

Напишете си ги. Измислете си ги. Прочетете ги отнякъде. Питайте някой, който го прави, защо го прави. Знам, че по-мързеливите ще измислят по-лесно 10 причини защо не може да се занимават със спорт. Повярвайте ми - аз също мога. Но моят път е друг. Променете и вие вашия. Никога няма да съжалявате. Нужна е само една стъпка. Първата. :)

Алея от същия парк в Дортмунд (Германия)

Физкултура 2016

Преди малко попълних анкетната карта за оценка на събитието ФИЗКУЛТУРА 2016 и реших да понапиша нещо.

Рекламната торбичка с подаръци

Когато отивам на ново място, гледам да нямам някакви особени очаквания, за да нямам и разочарования. Така беше и този път. Събитието беше на 28.02.2016 г. Две седмици преди това си направих регистрация и плащане. Почти веднага получих потвърждение за плащането. Няколко дни по-късно получих и билета с баркод, който можеше да се сканира на място директно от телефона.

От притеснение да не закъснея, не излязох да тичам както обикновено, макар да имах достатъчно време. Реших да отида пеша, за да се разходя и да не мисля за колата. Успокоих се, като видях и други като мен с раници или без да отиват към главния вход на Sofia Tech Park. Оказа се, че залата е в единствената напълно готова сграда чак в дъното на комплекса. До нея има вход, който може да се ползва от пешеходци и да се спести близо километър ходене. Не че съм мързелив де...

Във фоайето на залата имаше щандове на Renault, Vivacom, BaseCamp, ХLЯБиSOUЛ, Spetema, Harmonica, издателство Вакон, SiteGround, Compressport (силно казано щанд) и разбира се Running Zone. Ако съм пропуснал някой, съжалявам.

Първото ми впечатление беше, че във фоайето се влизаше от два входа, но насочващи стрелки, табелки или нещо друго, което да подсказва къде е опашката за регистрация, нямаше. Все пак се ориентирах по това къде имаше хора с баркод скенери. Второ нещо, което нямаше как да се разбере, е къде се намираха тоалетните. Залата е съвсем нова и липсва подробна визуална комуникация. Все пак можеше да се разпечатат някакви постери със схема на щандовете, входовете, изходите на залата и тоалетните.

Никой на вратата на залата не предложи слушалки за превод, които си стояха на маса отстрани. Не съм имал нужда, но съм сигурен, че много повече хора щяха да се възползват от екстрата, за която така или иначе са си платили.

В обедната почивка не видях къде точно се предлагат сандвичите, за които също беше платено. Обяснението от организаторите беше: "Ето до онази врата..." Сигурно защото си бях забравил очилата, не видях масата с храната. :) Но все пак не бях отишъл да се храня, а да слушам. Така че използвах времето да се видя и поговоря с приятелка, която не бях виждал от години, и най-малко там очаквах да срещна.

Друг недостатък беше, че никъде не видях пост терминал, а за банкомат в чисто новия "тек парк" и дума не може да става все още (нямах пари в брой). Не можах да си купя книга и да си взема автограф от Ерик Ортън. Не можах да си купя хляб или челник.

Май с горните неща се изчерпват недостатъците и пропуските на организаторите.

Като човек, който е участвал в организацията на много събития, смея да твърдя, че всичко останало беше на ниво - озвучаване, организацията за за симултанния превод, спонсори и тяхното присъствие, мултимедия (с леки изключения). Като за първо такова събитие много добро впечатление ми направи, че всичко се спазваше до минутата, както беше обявено в програмата. Лекторите бяха подбрани повече от добре. Всеки имаше своето послание, мотивация, мироглед и подход към аудиторията. Всеки, който искаше, можеше да си запази ред за масаж или да тества електромобилите на Renault, да опита от хляба на Хляб&Soul или бозата на Хармоника.

Вярвам, че никой от присъстващите не съжалява за парите, които е дал, и времето, което е прекарал в залата - заради самата атмосфера, заради нещата, които се казаха, и заради хората, обединени от една идея, които се срещнаха.

P. S. Завиждам и малко на тези, които предния ден в събота са имали възможност да посетят тренировката с Ерик Ортън.