Понеже по природа съм асоциален, разбира се, предпочитам да избягвам часовите и географски зони с концентрация на твърде много хора. Затова и излизам сутрин между 5 и 6 часа и се прибирам най-късно до 7 без нещо. Първо, рано сутрин въздухът в града е неимоверно по-чист. Разликата в качеството на въздуха дори само с един час е огромна. В 8 вече се усеща, че стотици хиляди двигатели работят, за да откарат различни задници (включително и моя) от точка А до точка Б.
Освен това рано сутрин няма грам куче или човек в парка, ако не броим излизащите към 6 без 15 хора, които разхождат своите домашни любимци, гледайки ги умилително, докато осират и опикават тревичката, където само след 2 часа ще има ходещи, бягащи и пълзящи деца. Не че имам нещо против кучетата, но неведнъж ми е било трудно да не сритам, без да искам, някоя стара и сляпа болонка, а след това и този, дето я разхожда. Или пък да не се оплета в неимоверно дългата връвчица, опъната през цялата алея. Знаете, в единия й край има полузаспала госпожица с кафе и цигара в ръка, а в другия - весела и жизнерадостна плюшена играчка тип катерицата от "Ледeна епоха", задължително със светещи диоди по нашийника.
Само за около половин час броят на кучетата нараства в геометрична прогресия (понеже много от придружителите им са с повече от едно). Да се чуди човек на какво мирише в хабитатите им. Да не говорим, че има и плашливи животни, които, чуят ли приближаващи се стъпки, решават да се втурнат с ръмжене или лай към звука и да разберат какво правя там по това време на денонощието. Интересното е, че все още не съм бягал в парка вечер, но предполагам, че картинката тогава е по-ужасна, защото тези животни имат нужда от поне двуразови тренировки за пикаене в цел и т.н. Иначе по хладина не е лошо, но пък има доста голяма вероятност в теб да се блъсне някое заблудено хлапе с велосипед или, разбира се, отново песове и техните домашни любимци.
Малко по-различно е положението през зимния период, защото тогава по принцип намаляват хората рано сутрин. Защото е тъмно, студено, ветровито... Когато температурата е под нулата, има риск от подхлъзване на лед, което донякъде може да се избегне с котки за по 10-15 лева (могат да се закупят от много магазини). Не е най-удобното нещо, но ако сте отчаян ентусиаст, ще свърши работа. При ниските температури има риск и от замръзване/преохлаждане на синусните кухини. Затова винаги имам на врата си шал-шапка (бъфче), който при необходимост вдигам нагоре, за да не вдишвам мраз, че и без това уж съм с хроничен синузит. Това помага, но до -10 градуса. По-ниската температура прави дишането малко по-трудно заради образуването на лед навсякъде около лицето, но за наистина хамави не е проблем, който би ги спрял (вкл. и мен, разбира се).
Ако решите обаче да бягате в планината през зимния период, горещо препоръчвам това да се случва през светлата част на деня. Не толкова заради по-ниската температура, а заради по-голямата вероятност да се спънете, да се забие някой клон в окото, да налетите на някой сляп бухал или язовец, който да ви изкара акъла. За бягане вечер освен това трябва сериозен челник. Ако светлината не е достатъчна, съществува сериозна опасност от стъпване на криво, особено когато листата покриват издадени камъни, малки дупки или стърчащи корени. Този малък атрибут за повечето хора не е от особено значение, но от опит мога да кажа, че хубавият челник може ако не да ви спаси живота, то поне да ви спести доста охкане и куцане след една травма. Нощното бягане в планината си има обаче и своята невероятна страна, особено юни месец, когато могат да се видят хиляди намигащи светулки в тъмното или пък да се насладите на невероятната гледка (не само лятото) от Камен дел към нощна София например.
Което и време да се избере обаче, планината винаги е за предпочитане пред асфалта в парка или тротоара по булеварда. За някои хора нощното бягане може да се стори малко опасно от гледна точка на сигурността, особено за жени, но именно затова можете да избирате. Ако имате приятели, които биха ви правили компания, можете да ги вземете със себе си, за да използвате момента хем да се пазите заедно, хем да си поговорите за неща, за които все не остава време. В крайна сметка си остава въпрос на лично предпочитание кога да излезе човек да се разтъпче с 10-20 километра или повече, ако иска. И едното, и другото е добре, но важното е често да има момент за избор кога, а не дали. Успех на всички големи, малки и още по-малки бегачи, които все пак ще станат от стола и ще си обуят обувките за бягане.
Няма коментари:
Публикуване на коментар