Преди малко попълних анкетната карта за оценка на събитието ФИЗКУЛТУРА 2016 и реших да понапиша нещо.
Когато отивам на ново място, гледам да нямам някакви особени очаквания, за да нямам и разочарования. Така беше и този път. Събитието беше на 28.02.2016 г. Две седмици преди това си направих регистрация и плащане. Почти веднага получих потвърждение за плащането. Няколко дни по-късно получих и билета с баркод, който можеше да се сканира на място директно от телефона.
От притеснение да не закъснея, не излязох да тичам както обикновено, макар да имах достатъчно време. Реших да отида пеша, за да се разходя и да не мисля за колата. Успокоих се, като видях и други като мен с раници или без да отиват към главния вход на Sofia Tech Park. Оказа се, че залата е в единствената напълно готова сграда чак в дъното на комплекса. До нея има вход, който може да се ползва от пешеходци и да се спести близо километър ходене. Не че съм мързелив де...
Във фоайето на залата имаше щандове на Renault, Vivacom, BaseCamp, ХLЯБиSOUЛ, Spetema, Harmonica, издателство Вакон, SiteGround, Compressport (силно казано щанд) и разбира се Running Zone. Ако съм пропуснал някой, съжалявам.
Първото ми впечатление беше, че във фоайето се влизаше от два входа, но насочващи стрелки, табелки или нещо друго, което да подсказва къде е опашката за регистрация, нямаше. Все пак се ориентирах по това къде имаше хора с баркод скенери. Второ нещо, което нямаше как да се разбере, е къде се намираха тоалетните. Залата е съвсем нова и липсва подробна визуална комуникация. Все пак можеше да се разпечатат някакви постери със схема на щандовете, входовете, изходите на залата и тоалетните.
Никой на вратата на залата не предложи слушалки за превод, които си стояха на маса отстрани. Не съм имал нужда, но съм сигурен, че много повече хора щяха да се възползват от екстрата, за която така или иначе са си платили.
В обедната почивка не видях къде точно се предлагат сандвичите, за които също беше платено. Обяснението от организаторите беше: "Ето до онази врата..." Сигурно защото си бях забравил очилата, не видях масата с храната. :) Но все пак не бях отишъл да се храня, а да слушам. Така че използвах времето да се видя и поговоря с приятелка, която не бях виждал от години, и най-малко там очаквах да срещна.
Друг недостатък беше, че никъде не видях пост терминал, а за банкомат в чисто новия "тек парк" и дума не може да става все още (нямах пари в брой). Не можах да си купя книга и да си взема автограф от Ерик Ортън. Не можах да си купя хляб или челник.
Май с горните неща се изчерпват недостатъците и пропуските на организаторите.
Като човек, който е участвал в организацията на много събития, смея да твърдя, че всичко останало беше на ниво - озвучаване, организацията за за симултанния превод, спонсори и тяхното присъствие, мултимедия (с леки изключения). Като за първо такова събитие много добро впечатление ми направи, че всичко се спазваше до минутата, както беше обявено в програмата. Лекторите бяха подбрани повече от добре. Всеки имаше своето послание, мотивация, мироглед и подход към аудиторията. Всеки, който искаше, можеше да си запази ред за масаж или да тества електромобилите на Renault, да опита от хляба на Хляб&Soul или бозата на Хармоника.
Вярвам, че никой от присъстващите не съжалява за парите, които е дал, и времето, което е прекарал в залата - заради самата атмосфера, заради нещата, които се казаха, и заради хората, обединени от една идея, които се срещнаха.
P. S. Завиждам и малко на тези, които предния ден в събота са имали възможност да посетят тренировката с Ерик Ортън.
 |
| Рекламната торбичка с подаръци |
Когато отивам на ново място, гледам да нямам някакви особени очаквания, за да нямам и разочарования. Така беше и този път. Събитието беше на 28.02.2016 г. Две седмици преди това си направих регистрация и плащане. Почти веднага получих потвърждение за плащането. Няколко дни по-късно получих и билета с баркод, който можеше да се сканира на място директно от телефона.
От притеснение да не закъснея, не излязох да тичам както обикновено, макар да имах достатъчно време. Реших да отида пеша, за да се разходя и да не мисля за колата. Успокоих се, като видях и други като мен с раници или без да отиват към главния вход на Sofia Tech Park. Оказа се, че залата е в единствената напълно готова сграда чак в дъното на комплекса. До нея има вход, който може да се ползва от пешеходци и да се спести близо километър ходене. Не че съм мързелив де...
Във фоайето на залата имаше щандове на Renault, Vivacom, BaseCamp, ХLЯБиSOUЛ, Spetema, Harmonica, издателство Вакон, SiteGround, Compressport (силно казано щанд) и разбира се Running Zone. Ако съм пропуснал някой, съжалявам.
Първото ми впечатление беше, че във фоайето се влизаше от два входа, но насочващи стрелки, табелки или нещо друго, което да подсказва къде е опашката за регистрация, нямаше. Все пак се ориентирах по това къде имаше хора с баркод скенери. Второ нещо, което нямаше как да се разбере, е къде се намираха тоалетните. Залата е съвсем нова и липсва подробна визуална комуникация. Все пак можеше да се разпечатат някакви постери със схема на щандовете, входовете, изходите на залата и тоалетните.
Никой на вратата на залата не предложи слушалки за превод, които си стояха на маса отстрани. Не съм имал нужда, но съм сигурен, че много повече хора щяха да се възползват от екстрата, за която така или иначе са си платили.
В обедната почивка не видях къде точно се предлагат сандвичите, за които също беше платено. Обяснението от организаторите беше: "Ето до онази врата..." Сигурно защото си бях забравил очилата, не видях масата с храната. :) Но все пак не бях отишъл да се храня, а да слушам. Така че използвах времето да се видя и поговоря с приятелка, която не бях виждал от години, и най-малко там очаквах да срещна.
Друг недостатък беше, че никъде не видях пост терминал, а за банкомат в чисто новия "тек парк" и дума не може да става все още (нямах пари в брой). Не можах да си купя книга и да си взема автограф от Ерик Ортън. Не можах да си купя хляб или челник.
Май с горните неща се изчерпват недостатъците и пропуските на организаторите.
Като човек, който е участвал в организацията на много събития, смея да твърдя, че всичко останало беше на ниво - озвучаване, организацията за за симултанния превод, спонсори и тяхното присъствие, мултимедия (с леки изключения). Като за първо такова събитие много добро впечатление ми направи, че всичко се спазваше до минутата, както беше обявено в програмата. Лекторите бяха подбрани повече от добре. Всеки имаше своето послание, мотивация, мироглед и подход към аудиторията. Всеки, който искаше, можеше да си запази ред за масаж или да тества електромобилите на Renault, да опита от хляба на Хляб&Soul или бозата на Хармоника.
Вярвам, че никой от присъстващите не съжалява за парите, които е дал, и времето, което е прекарал в залата - заради самата атмосфера, заради нещата, които се казаха, и заради хората, обединени от една идея, които се срещнаха.
P. S. Завиждам и малко на тези, които предния ден в събота са имали възможност да посетят тренировката с Ерик Ортън.
Няма коментари:
Публикуване на коментар