Вода около литър и половина в две шишета. Раницата ми за бягане също беше в сака, но не си я сложих, за да не ми тежи. Реших да рискувам и да нося в ръка половинка шише вода. Нещо, което също никога не съм правил. Бягал съм или с колан с шишета, или с раницата, но да си нося нещо в ръка, изобщо е крайно неспецифично за мен. Както и да е. Мотах се около старта и колата.
Чаках на опашка да си взема стартов номер и да си платя таксата. Бях нервен. Не познавах никого. Както и никой - мен. Пред химическите тоалетни имаше опашка и реших, че ще рискувам да стартирам леко притеснен откъм диуреза (голяма грешка!).
Видях се с Мария от Running Zone. Пита ме на коя дистанция ще бягам и ми пожела успех. Върнах се при колата, за да си сменя блузата, и се замотах, докато си търся телефона, който бях решил да взема с мен за всеки случай. Чух тромбата, но телефонът го нямаше. После си търсих лепенките и до последно се чудих за раницата. В последния момент отидох до старта. Събрахме се за обща снимка и не разбрах кога тръгнахме. :)
Бавно започнах да подтичвам в тълпата. Много се откъснаха напред и скоро тълпата стана дълга колона по асфалтовия път, който се виеше нагоре по склона над селото. След километър или малко повече асфалтът свършва и започва пръст, камъни и кал. Много хора започнаха да вървят. От време на време поглеждам часовника и с ужас разбирам, че до края на изкачването остават още 5, 4, 3,... километра. Бях прегледал профила на трасето и знаех, че някъде около 7-мия километър трябва да започне спускането. Но дотам имаше още много. Имах чувството, че съм най-бавният, макар зад себе си да оставях много хора.
На приблизително 3-тия километър насочваха вляво за късата дистанция. За миг ми се прииска да тръгна надолу :), но продължих да напредвам нагоре. Кал, локви, момичета и жени, момчета и мъже, които бягаха пред мен. След кратко и наложително отбиване в храстите, настигнах всички, които виждах пред себе си, и малко по малко ги изпреварих. Пуснах един младеж да ме изпревари, защото очевидно аз с тези обувки не можех да спускам бързо по техничните участъци, които следваха. Леко забавях на големи скокове, но не спрях. По правата полегата отсечка ускорих, но не се презорих, защото знаех, че ме чака още едно изкачване, макар и не толкова дълго. За сметка на това щях да съм уморен, а и температурата започна да се усеща.
Влязох в селото и с бодра крачка минах през контролата. Както разбрах по-късно, системата не ми беше отчела междинното време, защото си бях сложил стартовия номер на десния крак. Трябвало на гърба или отпред. Продължих да се катеря. Пред мен вървяха две момичета, които обсъждаха състезание на Корфу, в което едното беше участвало. Няколко стотин метра не успях да ги изпреваря. После изпреварих други двама. Заболя ме гърбът отдясно. Вероятно единия бъбрек. Не му обърнах внимание. По едно време за около 50 метра и аз вървях. Не помня как стигнах до разклонението за късaта дистанция. Настигнах и човека с щеките, раницата и кучето.
Оттам надолу мислех, че ще наваксам това изоставане от няколко минути на първата обиколка, но пътеката не беше толкова лека, колкото ми се искаше. Мотори срещнах. Един младеж ме изпревари. После реката газих. Младежът ми помогна с къпините на брега. И пак ме изпревари.
В крайна сметка финиширах с горе-долу добро темпо. Изпих още почти литър вода. Имаше чай на някаква маса. Изпих набързо една чаша. Преоблякох се до колата с дълъг клин и блуза с дълъг ръкав, тъй като вятърът беше силен, а аз - потен. Малко бавно ми падна пулсът. Исках да легна. След награждаването си тръгнах и до вкъщи бях вече доста по-добре.
Първият очевиден извод от цялата работа беше, че задължително трябва да съм ходил до тоалетна преди такива къси дистанции. Вторият извод - ако ще си нося вода, да е в раницата или в колан на кръста. Третият (много важен) извод беше за обувките. Inov8 Xtalon 212 не са подходящи за спускане с голяма скорост и по твърде технични терени, каквито участъци имаше по трасето. За изкачване и по полегати наклони нямат проблем, но обувките допълнително ме забавиха, за да внимавам да не си забивам палците в бомбетата.
Общото време за 19-те километра беше 2 часа една минута и петдесет секунди. На финала засичането стана на ръка поради посочените по-горе причини. Вероятно щях малко да се вдигна в класирането, но като за първи път беше опознавателно и полезно да разбера как се движа по принцип и какво трябва да гоня като резултат при тренировките. Доволен съм като цяло и леко изненадан, че можех да надтичам доста по-опитни и тренирани състезатели. Горд съм със себе си. Предполагам, че и всеки един, който беше там.
