В последните дни много хора ме питаха как съм се представил на тазгодишния традиционен ултрамаратон Витоша 100. За всички, които се интересуват, ще кажа, че тази година не участвах на състезанието. Поради много причини, които няма да конкретизирам, нямах възможност да тренирам пълноценно в последните два месеца. Въпреки че имах няколко по-големи прехода, реално честите тренировки липсваха, а това определено се отрази на общото ми физическо състояние. Два дни преди маратона направих едно кратко бягане около 25 км и си дадох сметка, че няма как да измина тези стотина километра, без да си докарам сериозни травми. Дори и да не стигнех до травми, то със сигурност времето ми щеше да бъде над 10 часа, а това нямаше да ме направи щастлив.
И така, в събота взех едно от най-трудните си решения изобщо. Знаех, че е разумно, но няма как да скрия разочарованието си заради всичките километри, цялата болка в тежки и изморителни тренировки, които се надявах да ме подготвят за състезанието. Бягах в студ, в пек, под дъжда и снега, през нощта и деня и накрая трябваше да се откажа. За мен беше много важно да участвам, защото миналата година не успях да завърша поради травмите на глезените, с които стартирах, и бях принуден да се откажа при Железница на около 75-ия километър (глезените ми не се побираха в обувките вече). Затова толкова силно ми се искаше сега усилията, положени от мен през цялата година, да дадат резултат.
Така или иначе тази година състезанието започна и завърши без мен. Не участвах и съжалявам за това, но понякога трябва да взимаш решения, които не ти харесват, защото именно те ще могат да те предпазят от други негативи в живота. А и както винаги съм казвал, няма добри и лоши решения, а просто решения, които могат да бъдат и добри, и лоши, погледнати от различни перспективи. Те просто са поредните стъпки, които трябва да извървим, за да стигнем до моментите, когато трябва да вземем други решения. И така, докато не разберем, че всяко решение ни е довело до изгубването на смисъла от вземането на решения и намирането на смисъл във всяко такова.
Иначе до края на лятото съм решил да направя тази обиколка сам, като ще разчитам само на две места на подкрепа от приятели, защото вероятно няма да мога да нося толкова храна (много огладнявам още на около 30-ия километър). Освен това мисля да се запиша, ако имам време, и за Орехово ултра или за Диво прасе ултра. Още миналата година щях, но си намерих оправдания... Но когато искаш, намираш начин, ако ли не, намираш оправдания...
Успех на всички с решенията!
Няма коментари:
Публикуване на коментар