The Observer: Mediator

Реших, за да не създавам нов блог, да пиша за нещата, които не са свързани с бягането конкретно и със здравето, под псевдонима The Observer. Не че има какво толкова да разказвам, но има неща, които ме карат да бъда бесен, да бъда вдъхновен или да бъда замечтан и лек. Има въпроси, които си задавам и на които, доколкото мога, си отговарям сам, и тези отговори биха могли да помогнат на някого да намери своите въпроси :) Първата тема хронологично ще бъде тази за посредника.

Имах малко часове, през които успях да спя миналата нощ, и в главата ми изведнъж изникна един спомен, когато бях дете - как всички се събирахме пред телевизора, за да гледаме новини, руски, чешки или български филм (може и сериал) и затихвахме, все едно стоим пред олтара на храм. Майка ми правеше изключение и дядо също, защото те цъкаха тези слънчогледови семки като невидели. Когато леля ми беше на гости, шумът се усилваше почти двойно, защото всичко беше свързано, семките бяха нафората, телевизорът - олтара, филмът - проповедника, а всички вперени очи - овцете на стадото. Перфектна картинка, която със сигурност присъстваше в 99% от домакинствата в България по онова време. Никаква носталгия не изпитвам към този период от историята на страната и собствения ми живот, освен това, че бях малък и имах много време за игри, което така или иначе не използвах особено, защото предпочитах да чета. Но това е друга тема.

Този спомен ме впрегна за секунди в огромен калейдоскоп от мисли и прозрения, които за миг се концентрираха в една дума - посредник. Нямам идея защо точно това, но за миг разбрах докъде може да стигне човешката глупост и наивност. Ще се опитвам да давам примери, които да бъдат разбираеми за самия мен, защото всичко това пиша заради самия мен. Замисляли ли сте се колко е застъпено посредничеството в нашата култура, цивилизация и история? Вероятно като мен не. Не и досега. Превъртайки набързо знанията си за човешката история, позната и не толкова, разбрах, че през цялото време това е бил един от факторите за изграждане на общество с определена структура. От раждането си имаме нужда от посредник да ни извади оттам, откъдето излизаме, защото по презумпция ние не можем сами (питайте Елия) :))). След това, забележете, че ние нямаме нужда от помощ за разбирането на нещата, а от посредник, който да задава точно рамките, в които да се движим, ядем, играем, спим и нищо извън тях, защото излизането от границите автоматично означава НЕПРАВИЛНО.

Мм, да се върнем по-назад. Кой създава правилата? Ами посредниците, разбира се. Понеже хората са глупави до смърт, те имат нужда да вървят по правила, създадени не от тях самите, а от посредниците, които са: по-умни, по-знаещи, по-можещи, по добри, по-малко акат (а дали изобщо) и са докоснати от "боговете". Може да е грубо, но е вярно, макар да няма рима ;).
Посредническата концепция е стара колкото света. Говоря за концепция, а не за професия или форма. За идеята на посредничеството. В общи линии - ти имаш нужда от нещо или някого, за да постигнеш, да намериш, да притежаваш, да можеш и т.н. Втъкано още на ДНК ниво, посредничеството се възприема за нещо нормално и естествено като въздуха. И се запитах защо имаме дори потребност да бъдем опосредствявани чрез посредниците в живота ни. Темата е много дълга, но всъщност е много кратка. В няколко реда текст или страници, а дори и с цяла книга няма как да внеса яснота дори за себе си относно посредничеството. Но всичко се свежда до абсурдната идея за повечето, че НИЕ НЯМАМЕ НУЖДА ОТ ПОСРЕДНИЦИ, за да получаваме това, от което се нуждаем. Някой жестоко ни е излъгал за неизбежното и задължително присъствие на посредника в нашия живот.

Банките са посредник между нас и нашите пари. Парите са посредник между нас и нашето имане или щастие, ако щете. Учителите са посредници между нас и знанието. Докторите са посредници между нас и нашето здраве. Свещениците са посредници между нас и бога (алилуя!). Политиците са посредниците между нас и законите, държавата и т.н. Друг е въпросът дали държавите са нещо нормално, а за политическата система да не говорим. Това не ме прави анархист, но дали има някой, който да харесва политическата система такава, каквато е? Едва ли. Всичко е правила, правила и пак правила, които в крайна сметка опират до това как да бъде взето и малкото, което имат хората, които биват управлявани. Няма какво да се заблуждаваме. Така е устроен светът от мнооого години. Едни да дават, а други да вземат. Без грам баланс. Защо мислите, че Темида е сляпа? За да може да не вижда очевидното, а и така съвестта й е чиста.

Да се върнем на посредничеството. Откъде великите учени са получили знанията си? Ако са ги получили от някой друг, то значи, че са плагиати и ореолът им се чупи моментално в глупостта им. Ако пък са ги получили свише, то защо аз да не мога да получа същите знания или идеи като тях? Защото те са умни? Или защото са богоизбрани? И защо те, а не аз? Къде е разликата между тях и мен? Автоматично се превръщат в посредници, които да слушаме, да гледаме с благоговение и да им правим паметници. Гениалността не се измерва с брой неврони в кортекса, а в задаването на правилните въпроси. Ако си задаваш правилните въпроси, почти сигурно ще получиш и правилните отговори. Дори и да не получиш правилните отговори от моя или друга гледна точка, то от твоята гледна точка ще бъдат правилните и пътят на познанието ще се вие под краката ти, а ти ще ставаш все по-умен и по-умен. Почти колкото мен. Муахахахахааааа.

Проблемът е, че никой не си задава правилните въпроси. Всъщност повечето хора не си задават въпроси изобщо. И вероятно живеят далеч по-спокойно от другите, но и това е друга тема. А тук идва ролята на посредницитеее. Появи се един спомен в главата ми. Аз съм ученик, има-няма 12-годишен. Задавам въпрос на един мнооого умен и учен човечец, съвсем прост въпрос: Дали за всяко събитие във вселената може да се приложи въпросът "защо?" и дали би имало отговор на този въпрос. Ммммм, изсумтя той (другарят Владимиров - млад и обещаващ партиен кадър, но интелигентен, не се шегувам), виж какво, моето момче, няма начин да може да се приложи един и същи критерий към всеки процес в космоса. Добре, казвам, но все пак въпросът "защо?" не е сложен и не действа по един и същи начин към вселенската събитийна мозайка. Защо да не може да се зададе въпроса "защо?" и да се търси неговият отговор индивидуално за всяко нещо. Тъкмо му бях показал как клякам 100 пъти, и той се опита да се върне на тази тема с малко повече сумтене. Аз обаче не бях доволен от отговора, нито от това, че аз самият не можех да си отговоря на въпроса. След години разбрах, че той просто се беше смутил от въпроса ми, защото вероятно никога не си го бе задавал и, ако не беше така, вероятно щеше да може да помисли заедно с мен и да ми отговори или да потърсим заедно един задоволителен отговор. Но той беше просто посредник. Така беше научен от училището, от родителите си, те от техните и т.н. Посредник, който мимолетно беше в моето присъствие. И като всеки посредник, не пое отговорност да мисли, а да каже това, което беше научил от други посредници.

Малко по-голям като бях, пък си мислех, че ще мога да ходя по разни джунгли и да събирам мухи и змии, но скоро осъзнах, че мухите няма да ме приближат и на милиметър до познанието, което исках да имам. Трябваше да минат много години, за да разбера, че няма начин да имам отговори на въпросите си, докато поставям грешните въпроси, които са ми били казани от други посредници, учители, ментори, приятели. Всеки знае, че един учител по биология едва ли ще разбира от квантова физика (харесва ми думата квантова, квантов, квант). Един учител по рисуване едва ли ще разбира от "булева" математика. Вероятно то не е и нужно, но как очаквате децата ни да бъдат сериозно обучени да мислят, след като учителите им не могат.

Като малък, бях много зле по математика. Не че сега съм добре, но тогава нямах и желание да се уча. Не е имало кой да ми подаде информацията, че математиката всъщност е една много интересна наука и че чрез нея могат да се представят различни модели за вселената. Та се налагаше майка ми да ме праща при една учителка по математика, която да ми дава уроци. Просто не си спомням да е имало по-проста жена. Беше добър математик безспорно, но не можеше да мисли. Живееше с майка си. В някаква мизерия. Питам се аз, ако тя обичаше математиката и можеше да мисли, дали не би станала нещо много повече от това да дава частни уроци за някой и друг лев над заплата на пъпчиви и тъпи пубери като мен. Не е нужно да си ейнстайн, за да разбереш, че не математиката те прави по-умен, ами задаването на въпросите и отговорите, които си получаваш.

Всеки знае, че 2+2 =4, но дали наистина е така. И защо на никого не му е хрумнало да си зададе въпроса защо това е така. Дали ако при определени условия 2 си е 2, а 4 си е 4, отговорът може да бъде различен. И тук не говорим само за чистата математика, а за принципите, които стоят зад нея. Дали ако поставим едно 2 в кутия с други цифри, няма това 2 да се повлияе някак от другите цифри и, след като го извадим от кутията, то вече да не е същото 2, а малко модифицирано и със събирането му с друго такова да доведе до съвсем различен резултат. Е, хипотезата си е хипотеза, но хипотенузата, това си е друго нещо :)))).

Посредничеството процъфтява все повече и повече, а когато за вкус се прибави технологичното време, то тогава се получава невиждана амалгама от тотална манипулация и вкореняване на идеи на ДНК ниво, за да могат да се предават на следващите поколения и на следващите и на по-следващите. В основата на всичко ще стои нещо или някой, било то идея или концепция или религия или каквото и да е друго, което обаче няма да е родено от самия човек, а ще бъде наложено и забито като пирон в черепа на всеки, избрал да се роди на тази планета. Идеята да бъде воден от нещо към по-светло и оцеляващо бъдеще. И ако сега ще оцеляваме, то ще е за да се потопим в потоците от нестихваща любов и олигавени амурчета, които ще потекат в "най-близко" бъдеще. Само трябва да се отзовем на призива на някой/нещо да медитираме (молим, работим, даваме, прегръщаме безплатно) всеки ден от шест часа и колективното ни съзнание ще се промени и ще откликне на този вселенски призив. А през това време ще ни бодат чипове директно в роговиците на очите, в устите и в задниците, за да знаят какво ядем (ако ядем изобщо) и акаме, а и за да ни държат в течение с последните тенденции в създаването на новите технологии за премахването на престъпността и тероризма. Ами така де. Защо да си носим телефоните по джобове и чантички? Ще ни ги треснат направо в ушите, че да не чуваме нищо друго, освен гласовете на звездите. А те ще ни го говорят ли, говорят. И така, докато не станем добри и мирни граждани на утопичното бъдеще без войни, престъпност, пари и вероятно деца. Дори посредниците ще са изчезнали, защото ще бъдат заменени от чука на лоботомията, с която ще се раждаме, за да не мислим.

Сега все още можем да избираме как, с кого, къде, кога. Може да не е напълно свободен и подтикнат от някой посредник, но си е избор и си е наш (е, или поне така си мислим). Нещата ще се променят. Много ще се променят. Хората също. А дали ще са хора, е въпрос на гледна точка. И то само заради измислените посредници, които сами създаваме, учим, издигаме, сваляме и пак позволяваме да посредничат между нас и света.

Темата е безкрайна за изследване, откъде се е появила на вселенско ниво, как се е пръкнала тук на планетарно и как се е задържала в човешкото съзнание в продължение на хиляди години социална еволюция през времена на възходи и падения на различни цивилизации и обитатели на тази невероятна планета. Не искам да излагам някакви истини, защото самият аз рискувам да се превърна в посредник, а не ми е това целта. Предпочитам да оставя на разума на всеки да прецени, потърси и в крайна сметка да намери отговори, ако си задава въпроси. Само така ще можем да избягаме поне за малко от шаблона. Не съм сигурен, че това е перфектният начин, но поне може да послужи за жалон, който да зададе само посоката, пък дали ще тръгне човек или не, си е въпрос на личен избор, колкото и клиширано да звучи.

За финал си спомних един чудесен пример за коментираната тема - откъс от незабравим сериал, излязъл в началото на 80-те на миналия век. Вероятно на всеки би навял различни спомени, но те няма да са част от посредничеството. Оригинала взех от тук и само изрязах акцентите. Два пъти се ппитах се да го кача във "вие тръба" (както казваше за YouTube една позната), но получих съобщение, че нарушaвам нечии права (за филм отпреди 30 години, който няма начин да намериш в оригинал поне в България). Така че го качих в друг формат и с друго заглавие директно в блога, за да не ме хванат роботите на Google :)). Ако все пак отново го блокират,слагам допълнителен линк към RuTube The Mediator

Обувки Quechua MT 500.3 Novadry

Докато бях в парижкия Декатлон, видях модели на обувки за бягане, които не съм забелязвал в България, и реших да си взема едни Kalenji Elio Feel, които бях убеден, че ги няма в Декатлон Витоша например. За всеки случай се обадих на съпругата ми да провери в какъв срок и за колко пари могат да ги доставят в София. Цената в Париж беше 49 евро, а от България ми отговориха 90 лв. Прецених, че, докато се довлека до магазина в Дефанс и ги купя, при всички положения щяха да излязат повече от 100 лв. Така че реших да ги поръчам направо в София, а и обещаха да дойдат до седмица. Макар да ги бях пробвал във Франция, за всеки случай поръчах два размера - 43 и 44, и зачаках.

След седмица се обадиха, но аз отидох чак 3-4 дни по-късно. Когато в Париж ги пробвах, ми направи впечатление, че имат подобен проблем както и Xtalon на Inov-8. На едната обувка, където се срещат кожата и мрежата, се получаваше един доста неприятен ръб. В случая с Kalenji това беше на десния крак на големия пръст. 43-ти номер ми бяха леко тесни, а 44 леко широки, но ръбът беше истински дразнител. Това нямаше как да се оправи. На по-малкия номер не се усещаше толкова, но на по-големия направо убиваше. Във Франция бях пробвал няколко чифта, преди да уцеля такъв, на който не се усещаше това надигане. И така се отказах от този модел, но все пак реших да взема друг - Quechua MT 500.3 Novadry.

Това бяха малко по-скъпи обувки, но според Декатлон за спийд хайкинг, напълно водоустойчиви с добра поддръжка. Системата за завързване на стягане на връзките беше подобна на тази на Salomon - със стягаща катарамка без завързване, имаща бутонче, което се приплъзва напред, за да се освободи връзката. Дропът беше 6 мм, което ме устройваше, защото и без това търсех вече обувки с много малък или почти никакъв дроп. Обух ги и ми залепнаха за крака. Надявах се това малко да убие лекото разочарование с Inov-8 и след кратко колебание реших да ги взема.

Още на следващия ден ги разходих до Лалето и придобих първи впечатлени - макар 20-30 км да не са много, успях да усетя обувката. Първото впечатление за залепване по крака си остана до края на тренировката. Второто силно впечатление не беше толкова положително, а именно, че обувката като цяло не е лека и бърза. На ходилото са направили усилване от по-плътни материали, което задължително увеличава теглото. Огъването на предната и средна част на стъпалото става значително по-трудно, особено при изкачване. Тогава се наложи малко да разхлабя връзките, за да не ми се напряга толкова мускулатурата на глезена и свода. Обувките не убиваха никъде и кракът ми се чувстваше добре, но след това прасците ми се чувстваха по-уморени от обикновено. Неравностите не се усещат почти никак. Сцеплението с различните настилки е доста добро, като изключим по-хлъзгави корени от сланата, които настъпвах. Грайферът не е дълбок и е твърд. Надявам се да не се износи твърде бързо, каквато тенденция имат Xtalon на Inov-8. За ходене обувката няма равна и вероятно затова се продава под марката на Quechua. В някои локви и вади, в които стъпих нарочно, се уверих, че е напълно водоустойчива. Освен това, като ги къпах после в банята, си правих различни издевателства с тях и затвърдих тази си оценка. Докъдето стига загръщането на езика, обувката не пропусна и капка вода.

Определено обувката е за бягане в по-студено време, защото горе на пистата имаше доста слънце, но температурата беше около или малко под 10 градуса и краката ми започнаха да завират, макар да бях с тънки чорапи. При спускането обратно надолу стабилността на крака ми вътре в обувката беше забележителна. Нямаше го това приплъзване, което се получава при Mizuno или Inov-8. Това обаче, както казах, е нож с две остриета, поради обездвижването малко или много на долната част на глезена. До края на тренировката обаче мазолът на големия пръст беше налице. Стелките са сравнително дебели, около 5 мм от Eva материал, и първата трета назад до петата имат един борд, който допълнително стабилизира стъпалото.

Бих казал, че обувките са изключително добри за тежки терени, много влажно време и ниски скорости, когато не се гони определен резултат. Теглото на обувките обаче е над това, което е цел при състезателните такива. Острият ръб на подметките при спускането го усетих на няколко пъти да се удря във вътрешната част на глезена, което щеше да е много по-болезнено, ако нямах гети, които до голяма степен ме предпазиха. Системата за завързване е удобна и бърза, но все още не мога да кажа доколко е трайна. Обувките имат т. нар. система 360 градуса с една здрава лента, която минава през цялата външна страна, включително под ходилото, която дава тази стабилност.

Материалите изглеждат здрави и трайни. На носовете има усилване от здрава гума, която да предпазва от накъсване при тежките терени. Сцеплението не е на очакваното ниво, но за тази твърда подметка си е отлично. Грайферите са малко плитки и чакам с нетърпение да ги изпробвам на сняг, но като цяло дори в калните участъци не се пълнеха с кал и можех да продължавам да тичам. Вероятно обаче в глинести почви ще бъде различно. Пoчти напълно водоустойчиви. Казвам почти, защото имах възможността да ги пробвам при бягане в силен дъжд. Поради това, че гетите бяха тези Kalenji, обувките започнаха да се мокрят от задната страна. За гетите ще напиша отделен пост, но само ще кажа, че не са водоустойчиви. Водата наистина беше много и там, където преди ден бягах по пътека, сега имаше поточе. Обувките се държаха до последно, но в един момент усетих, че кракът ми почти плува вътре. Като прибавим и студа, нещата не изглеждаха приятни, но все пак се прибрах благополучно, макар и с малко студени крака, но в много по-добро състояние от бягането с Inov-8 при малко по-добри условия.

В заключение, за мен това са идеални обувки за трудни терени, мокро и студено време, но не и за продължителни и тежки тренировки. Имат светлоотразителни елементи и могат да се използват за бягане в тъмните часове на деня по улици или пътища с автомобилно движение. Единствената обувка, в която кракът ми се чувстваше защитен отвсякъде. А към днешна дата във френския Decathlon са намалени с поне 20 евро, което означава, че могат да се поръчат и тук, макар от българския сайт да са вече свалени изобщо.

Обувки Inov-8 Xtalon 212 - Running in the rain

Реших да напиша първи впечатления от новите си обувки Inov-8 Xtalon 212. Отдавна си търся обувки, които да ползвам, когато вали дъжд, при по-студено време или сняг. Идеята ми беше да са с мембрана, за да не ми се налага да бягам с мокри крака, особено когато тренировката продължи повече от 2-3 часа. Бях се засилил към IceBug. Отидох веднъж до магазина на "Александър Малинов", надявайки се да си харесам нещо и да изляза оттам с кутия под мишница. Беше 17:35. На вратата имаше работно време, което беше до 18.30, но вътре нямаше никой. Заключено. Звъннах на телефона, който беше посочен под работното време. Отхвърлиха ме. От там отидох до Running Zone на "Ляпчев". За трейл с мембрана нямаше много голям избор. Тези, които се засилих да пробвам, бяха само малки или големи размери. В крайна сметка се спрях на едни стари Brooks Adrenalin. Малко тежички ми идваха и при всички положения бяха компромис, но реших да дойда друг ден и да се кача на пътеката да ги пробвам.

Съкращението от работа дойде тъкмо навреме, защото колегите бяха събрали пари на изпроводяк и държаха с тях да си купя обувки. Както и направих няколко дни по-късно. Реших отново да пробвам с IceBug, Този път бях с домочадието :), че имахме малко работа из "Младост"-ите. Та този път магазинът беше отворен и с доста ентусиазъм започнах да разглеждам моделите. За съжаление имаше твърде беден избор. А определено нямаше нито един модел с мембрана. В сайта на производителя бях гледал доста такива за бягане в студено време, но в магазина нямаше и помен от тях. Младежът ми каза, че били поръчали количества, но нямаше идея от кои модели. И така, поредно разочарование със шведските кондури. И отново веднага се насочихме към Running Zone.

След 30 минути имах избор между два модела на Inov-8 и Asics. Черните Asics бяха малко широки в долната част, а аз често с подобни обувки си ритам глезените особено при по-технични терени. Затова пък бяха с истинска Gore-tex мембрана и грайфер подходящ и за трейл, и за по-твърди настилки. Inov-8 пък бяха с прекалено голям грайфер на ходилото, иначе доста по-добре ги усещах на краката, значително по-комфортни, но само с промазан плат. На пътеката поради по-малкото си тегло и еластичните бутони на подметката определено не ме напрягаха така както Assic-са. При всички случаи това пак беше компромис, но реших да се доверя на хората там.

И така, на 10.10. реших да бягам в дъжда. Не само това, но реших да бягам в дъжда вечер. След като до малките часове предната вечер се борих да си възстановя компютъра и да му кача най-после и Windows, че от една година бях само с Linux. Трябваше да настроя доста неща и така към 5 вечерта реших да се наконтя с новите обувки и да потичам невинно като сърничка из мократа Витоша. Обух тънък, но дълъг клин, отгоре мембрана, после блуза с дълъг ръкав и пак мембрана. Реших, че ще е достатъчно, особено като се сгрея, докато изкачвам. За всеки случай си взех ръкавици, още един чифт чорапи, няколко питки, които бях пекъл сутринта, нож и шише с вода (поради мързел резервоарът за раницата беше останал пълен повече от месец и щеше да ми отнеме поне 15-20 минути, за да го измия както трябва).

Реших да вървя, докато не стигна до подходящ терен, за да не съсипвам бързо бутоните на ходилото. Включих часовника (Garmin Fenix 3) и поех с бодра крачка към планината. След около 4 км нулирах часовника, включих на Trail Runnig и поех покрай пречиствателна станция Бистрица. Ръмеше леко, краката ми бяха сухи, а аз бях загрял добре. Един пес реши да ме последва с гневен лай, но се отказа почти тутакси, след като му казах една-две думи :) Иначе вървя близо стотина метра след мен. Тук вече започнах да усещам неприятно подпиране на левия малък пръст. Реших, че е от това, че кракът ми отива назад по наклона, но на десния крак нямах този проблем. Пресякох Симеоновско и влязох в гората. Тук вече започнах да си мисля дали бях направил добър избор. Езикът на обувките беше зашит към предната част само и нагоре беше свободен, което позволяваше на капките от тревата и ниските храсти да се стичат по-навътре. Реших, че това няма да е голям проблем, ако остане само влажно. Петите ми бяха сухи и пръстите също.

Скоро обаче в предната част, където има няколко малки отвора за проветрение, започна да става по-влажно. Глезенът и задната част на крака обаче оставаха сухи вероятно заради гетите, които бях сложил предвидливо, и шушляка, който бях обул над клина. След като минах по-стръмния участък с камъните и улеите издълбани до скалата от вода, реших да си сложа челника. Имаше доста сумрачни участъци, а не ми се събличаше в по-високата част, защото разликата в температурата само 200 метра по-нагоре беше значителна. Свалих якето, за да си извадя светлината и установих, че то отвътре е почти толкова мокро колкото и отвън. Но се почувствах значително по-добре, след като се облякох отново.

Скоро моята пътека се включи в обиколната на Витоша, поех посока Бистрица и ми се стори, че се бягаше значително по-лесно, защото ги нямаше тревите и ниските клони. Засилих темпото. Теренът стана по-твърд макар и с локви. Почти нямаше участъци, където да не се преминава лесно. След второто разклонение свих надясно и поех отново нагоре. Нямах идея до къде искам да стигна. Пътеките ми бяха познати, но в дъждовна среда и вечерен мрак ориентирането беше малко дискомфортно. Изкачвах се с около 700 метра в час. Поне толкова показваше часовникът. Светлината от челника от време на време създаваше завеса заради мъгливите участъци, но като цяло всичко беше наред освен краката. Когато стигнах междинна станция на кабинковия лифт, обувките ми вече джвакаха. Спрях за малко на чешмичката над станцията, за да си измия носа, че ми бяха потекли сополи от толкова дъжд.

Продължих до първата хижа, чието име така и не научих, и застанах на завет под ламаринения покрив на верандата. Пак се съблякох, смених си шапките (бях си взел за всеки случай поларената шапка-шал), извадих си питките, водата и се облякох. Задъвках съсредоточено тези питки, все едно това беше последното нещо, което щях да ям през живота си. Започнах да усещам как вятърът охлажда тялото ми, но само след минута щях да се сгрея отново. Ставаше късно и отхвърлих идеята да стигна до долната част на Лалето, макар че до там бяха десетина минути. Дъждът се усилваше, а с него и шумът по ламаринения покрив на верандата. Побързах с питките, прибрах си шишето с вода в раницата, което означаваше ново събличане, сваляне и обличане.

Без да се бавя, хукнах надолу към междинна станция на лифта. Там щях да реша дали да продължа по пътеката към Симеоново или да се върна по пътеките, по които дойдох.
Изборът дойде от само себе си, когато включих Track Back на часовника.. Не виждах по-далеч от 5-10 метра пред себе си. Дъждът и мъглата бяха като перде пред мен, особено на места, където бягах по усет. От време на време поглеждах часовника, за да съм сигурен в посоката и продължавах. По пътеките вече имаше много вода, но за краката ми нямаше значение, защото бяха така или иначе достатъчно мокри. На няколко места се наложи да забавя, защото имаше голи камъни, които бяха станали много хлъзгави от водата. Температурата беше вероятно около 9-10 градуса.

На междинна видях София забулена в мъгла с призрачно усещане от разказ на Стивън Кинг. Очаквах от някъде да се появят Ланголиерите или кой знае какво като в "Мъглата". Без особени трудности стигнах до Симеоновско, а оттам - и до Бизнес парка. Тук почти не валеше и, пренебрегвайки страха си за износване на бутоните, не намалих темпото, но се наложи да спра на два светофара. Пред Хит-а нулирах часовника и запазих събитието. Щях да го свалям по-късно. Тук трябваше да вляза, за да купя разни неща. Малко странно ме гледаха хората с челника на главата, който поне се бях сетил да изключа. Крачолите на шушляка бяха кални до коленете. Капеше вода, откъдето минех. След 15-ина минути се прибрах.

В заключение мога да кажа, че обувките като цяло се държаха страхотно, но няма начин да останат сухи в такива условия. Не съм сигурен, че които и да е други обувки могат да останат сухи. На лявата обувка имаше неприятно надигане на шевовете на езика, което доведе до сериозна болезнена пришка на малкия пръст на левия крак. Имам навика да си мия обувките с вода и малко сапун след такова цапане и установих, че водата, която се стичаше от обувките, е синя на цвят. Вероятно кожата от външна страна беше с неустойчива боя, което е малко странно, при условие че обувките са за планинско бягане. При хлъзгавите участъци нямаха добро сцепление, но в калта и по-меки настилки бяха безупречни. Поради голямото разстояние между бутоните не задържаха и дълго кал, а малки камъчета нямаха шанс да се задържат.

Като цяло обувките са много удобни за моя крак, но, ако трябва да избирам пак, ще си потърся наистина непромокаеми. Поради наличието на мембрана и гети, задната част на краката ми остана суха почти до края, но заради езика и отворите отпред обувките бързо се пълнят с вода, дори и ако не се гази в сериозни локви, а само от водата от треви и падащата директно върху тях. За хладно време и сняг вероятно ще бъдат по-полезни. Качествено изработени и от добри материали, тези обувки мога да препоръчам на бегачи, които имат много километри по пътеките в планината, в по-хладно време и наистина лек дъждец. За цената си обаче според мен трябваше да предложат и защита на езика от двете страни, както и да използват по-устойчива боя за кожата от външна страна. Обувките са с сравнително малък дроп - 6мм, и това ги прави доста бързи за бегачите, които бягат с изнесеност в предната част на стъпалото. След като ги поносих известно време, усетих, че разликата с по-малкия размер е значителна и с по-тънък чорап са ми малко широки. Но все пак идеята е да се използват в по-студено време, което предполага и по-дебел чорап.