неделя, 31 януари 2016 г.

Runnin' (Lose It All)

Поздрав с едно не много старо, но добро видео за тези, които търсят себе си.

За тези, които са намерили себе си.

За тези, които не искат да загубят себе си.

За тези, които ще намерят себе си във всичко, което виждат.

Поздрав и за тези, които не виждат границите и не се страхуват от тях.

Поздрав за тези, които не спират, за да чакат страхът да ги обвие, а са просто себе си в движение и устрем.

Поздрав за всички бегачи.


Поздрав и за човека, без когото нямаше да съм това, което съм...

петък, 22 януари 2016 г.

Раница за бягане KALENJI MEN'S TRAIL BAG

Реших да напиша нещичко за раницата, която купих за Витоша 100 още лятото.




Тогава точно бяха пуснали една в Lidl. По някаква причина не си я купих. Сега, като се замисля, е била явно основателна. Гледах по сайтове... Ebay, Amazon, Sportsdirect, но така и не взех решение. Все ми се струваха скъпи или нещо не им беше както трябва. В крайна сметка отидох до Декатлон (каква изненада! :)) и започнах да разглеждам различните модели. За бягане се предлагаха три модела, като два от тях ми се сториха прекалено малки, а третия - скъп.

На третото ходене обаче реших, че ще взема най-скъпата. В този случай се водех от няколко критерия. Първо, исках да има достатъчно място да мога да сложа резервни чорапи и някоя връхна дреха или клин. Да има резервоар за вода. Да има предни джобове и два колана за предно закопчаване с възможност за регулиране по височина. Презрамките (или по-голямата им част) да са от мрежа, за да може да се използва и в много топло време. Оказа се, че на Kalenji най-високият модел отговаря на тези изисквания.

Ще започна с положителните характеристики на раницата, които се набиват на очи още на пръв поглед. Раницата е с общ обем от 14 литра, като, предполагам, 2 от тях са в резервоара за вода, ако е пълен догоре. Раницата е много лека като цяло. Най-много натежава, когато се напълни резервоарът за вода. Тогава се налага да се пие повече, за да олеква, докато се бяга. По този начин се постигат два ефекта - хем с бягането ти става по-лекo, хем се хидратираш, когато трябва, удобно и лесно. Раницата има в задната част две основни отделения и един голям джоб с еластична стена, който може да побере учудващо много неща. При добро желание, от него могат да се вадят и слагат обратно неща, без да се сваля цялата раница. Основното отделение е достатъчно голямо, за да събера най-необходимите си принадлежности за дори много дълго бягане. Пак там е отделен малък джоб с цип и допълнителен капак отгоре, който лично аз използвам за пари и документи, както и за по-дребни неща, които искам да останат сухи при дъжд.




Другото голямо отделение е предназначено за резервоара за вода. По страничния борд на раницата е монтиран цип, който досущ като куфарите с допълнителен обем може да увеличи вместимостта с няколко литра. Под този цип се намират и ластици, които могат да се използват за допълнително стягане на раницата когато е пълна. От лявата страна има допълнителни два ластика, които лично аз използвам за носене на щеките си, когато реша да ги взема за всеки случай. Разбира се, за да се постави нещо на тези ластици или да се свали, е нужно да се сваля раницата, което не е особено удобно понякога, но на мен не ми хрумва каква друга система може да се измисли, за да се подобри точно този елемент.


Страничен джоб

Презрамките на раницата точно отстрани на ребрата имат допълнителни джобчета от еластична мрежа, в които не трябва да се слагат мокрещи се неща, но за монети, ключове, пакетчета мед или някакви десерти и гелове стават. Двата основни джоба на презрамките са достатъчно големи, за да поберат по една бутилка от 330 или 500 ml.


Преден джоб

Освен това до всеки от тях има допълнително ушит по-малък джоб, който съм използвал за пакетчета мед или да напъхам ластиците, с които се стягат джобовете отгоре. В десния джоб има аварийна свирка, ако случайно те нападне мечка, та да й посвириш и тя да затанцува :))).
От вътрешна страна на предните джобове има монтирана пластмасова твърда връзка, която се използва за закачване на двете допълнителни връзки за предно закопчаване.



Без тези връзки бягането и подскачането по неравен терен е меко казано некомфортно. Желателно е да се закопчават и двете, макар лично аз да закопчавам само горната, защото долната ми е неудобна, а и често там ми стои HRM-а (Heart Rate Monitor) или сензора за пулс. Връзките са направени от тесни лентички текстил, които по средата са със система за стягане, а в двата края са с кукички, които се закачат за пластмасовата връзка.






















Тук е мястото да кажа, че това закачане и откачане понякога може да ми скъса нервите. Особено ако го правя в движение, което често се случва. Формата на кукичките направена доста скосена, за да се избегне спонтанното разкопчаване и откачване, но някак точно когато ми трябва бързо да закопчея или разкопчея, се опитвам по няколко пъти, докато успея.

Системата за стягане на основните презрамки също е малко недоизмислена. Ако раницата е пълна и има по-големи амплитуди по височина, започват малко по-малко да се отпускат. Особено ако съм напълнил резервоара догоре с вода и натежава малко повечко. Стягането е лесно в движение, но дразни все пак това отпускане. Откъм гърба и задната вътрешна част на раницата има по две квадратчета велкро, ако си сложил случайно топчета за тенис на маса, да не се разпилеят, да си го лепнеш. Така се затваря отворът на основните отделения.

Резервоарът за вода, след като си го напълнил порядъчно с бира, вино, ракия, мастика, айран или други загряващи флуиди :)), се поставя със щуцера назад в отделението непосредствено на гърба. Зимата е добър вариант, защото водата се топли от температурата на тялото, но лятото след 15-ина минути прясно напълнена от някоя  чешма в планината вече има лек стоплящ ефект. Все пак дизайнерите са се опитали да увеличат това време, като са използвали някаква по-дебела неопренова мрежа за изолация. На основните презрамки има отвори точно на раменете, през които се прекарва шлаухът (маркуча) на резервоара, като може да се избира отляво или отдясно.




След това има и от двете страни допълнително хоризонтални гайки, през които също може да мине шлаухът. Е тук вече всеки може да избере как да го носи този мятащ се шлаух. Дали да си го държи постоянно в устата, предвид съдържанието на резервоара, дали да го напъха в някой от предните джобове (както правя аз) или да го остави да се мята като мятащ се шлаух. Моя все се каня да го скъся и все не смея, че току виж ми потрябвал по-дълъг и няма да има. Ама докато се наканя, ще дойде време да го сменям.

Няколко думи за самия резервоар.




Повечето са подобни, но за тези, които не са ползвали, самият той е изработен от син прозрачен винил със странично топло лепене.




Накрайникът от резервоара също е залепен топло към винила. От него тръгва въпросният маркуч - прозрачен с дължина около 60 см.  На другия край се намира черен щуцер клапа с надянат на него мундщук от син прозрачен силикон. Щуцерът е под тъп ъгъл и може да се затваря или отваря с леко издърпване на горната част.




Силиконовият мундщук е разрязан с кръстовиден отвор, който нормално стои затворен. След като си решил да дръпнеш малко огнена вода, захапваш мундщука и го стискаш със зъби, за да се отвори цепката, и смучеш живителната течност. Извадено от контекста, не звучи добре, но е самата истина. Важно е да се знае, че цепката на мундщука трябва да е перпендикулярно на зъбите, за да може да се отвори. След като се напие човек, отпуска мундщука и отворът се затваря достатъчно плътно, за да не излиза това, което е в резервоара. Ако искаме съвсем да не изветрява гроздовата, можем да затворим щуцера с натискане, което херметично прекъсва пътя на флуидите. Важно е да се знае също, че, за да си осигурим емоционален и аудио комфорт при бягане, с резервоара за течности трябва задължително да се изгони въздуха от горната част на балона. Това става лесно, когато след като сме напълнили резервоара, го обърнем с отвора за пълнене надолу, стиснем мундщука, за да отворим пътя и стиснем и самия балон, за да му изкараме въздуха. Досущ като паста за зъби. Ако така не успеем, може да сложим резервоара на хоризонтална повърхност и внимателно да натиснем откъм горната част и да изгоним въздуха през щуцера и мундщука.

Пълненето на резервоара става сравнително лесно, защото се отваря цялата горна част. На едната страна на винила отново топло е залепена пластмасова пластина с цилиндрична хоризонтална част, около която се завива горната част на резервоара. На така полученото руло се нахлузва полуцилиндрична тръбичка, която в най-крайно затворено положение леко щраква. Тръбичката е завързана с черна винилна лентичка за едната страна на резервоара, за да не се губи. На затварящата тръбичка има оребряване от горна страна, което служи за захващане на един малък карабинер, монтиран от вътрешна страна в раницата, който фиксира резервоара вътре в раницата, да не се мести във вертикална посока при подскоците, както и да не се свлича надолу, когато е по-пълен. Сега сериозно ще кажа, че в инструкциите пише, че резервоарът е предназначен само за вода. Ако някой иска да го пълни с нещо друго, си е на негова отговорност. Добре е след употреба резервоарът да се изпразни и да се измие добре. Ако при измиване се усеща по-лигава вътрешната част на резервоара, това означава, че са се развили бактерии и трябва да се накисне или измие с разредена белина или подобен хлорсъдържащ дезинфектант/миещ препарат. Внимание трябва да се отделя и на мундщука за пиене, за да не се получи бактериално замърсяване и по него.

В заключение мога да кажа, че раницата е лека, сравнително удобна и за парите, които дадох за нея, е най-добрият вариант. Не е надминала очакванията ми, но се справя с постоянния тормоз от моя страна във всякакво време. Единствените ми забележки са за куките на хоризонталните ремъци и законтрянето на основните такива. Може да се помисли и за по-добро поставяне на резервоара, който не е изключено да се постави неправилно в големия джоб за багаж, което ще ограничи силно обемът за необходимите неща. Със светлоотразителните елементи отпред и лого отзад раницата е подходяща за използване и в тъмната част на денонощието по трасета, споделени и с други транспортни средства или спортисти. Ползвал съм раницата във всякакви метеорологични условия и смея да кажа, че се държи повече от прилично. Ако се намокри, изсъхва лесно. Ако е суха, се мокри лесно :)). Събирала е (но без резервоара): водоустойчив панталон, яке от същата материя, поне две бутилки по 330 мл. чорапи, сандвичи, десерти, лепенки, ключове, документи, телефон, щеки и май една блузка с къс ръкав, гети, ролка ластичен бинт, калъф със слънчеви очила, репелент... и всичко това наведнъж! Доста съм я тъпкал, което, разбира се, се отразява на комфорта при бягането, но не ме е предавала през стотиците километри в планината. Според мен един от най-добрите варианти за тази цена, дори и за по-претенциозните бегачи. Препоръчвам!

неделя, 3 януари 2016 г.

Happy New Year!

Честита Нова Година! Пожелавам на всички голям път или малък път. Пожелавам всеки да вижда знаците по пътищата, които ще извърви или по които вече върви. Ако няма знаци по пътя, значи не е правилният път.

Тъй като ми е писнало да пожелавам здраве и никой да не мисли за здравето си, ще пожелая всеки да държи здравето си в ръце, защото здравето първо и единствено е отговорност на всеки, който мисли за него.

Писнало ми е да пожелавам и да чувам за щастие, затова ще пожелая на всеки да си отвори очите за щастието, което може да се види навсякъде, стига да имаш разбиране за това.

Писнало ми е да пожелавам любов и затова ще пожелая на всички да виждат любовта, да усещат любовта, да говорят за любовта, но не само у/от/за хората, защото тя е енергията на реалността. Пожелавам на всички да обичат себе си, защото това ще ги е приближило до истинската им същност. Без вина, несигурност и страх. Защото ако не обичаш себе си, няма начин да обичаш някой или нещо друго. Отново няма да имаш разбирането за любовта. Другото е егоизъм, преоблечен като любов.

Пожелавам и на всички най-после да предизвикат себе си в живота, за да "им се случи нещо интересно", защото интересните неща се случват на онези, които ги търсят по един или друг начин. Успех на всички във всичко, дори и в неуспехите, защото неуспехите също са успехи, ако можем да ги погледнем от друг по-различен ъгъл.