За "звездите" и "незвездите"

Преди десетина дни се наложи да посетим полицейско управление за издаване на нови документи. И не щеш ли, пред нас се появява Кирил Николов-Дизела (Disl). Първото нещо, в което се загледах, бяха, разбира се, обувките му - Scarpa. Не бях учуден - все пак са спонсори.

После пък влезе в РПУ-то като нас. Като го гледаш, обикновен човек. Загубил си паспорта, сменял квартира, а му трябвал нов. През главата ми веднага минаха хиляди реплики и варианти за започване на разговор, но нито един не ми даде увереността, че ще бъда запомнен от този човек. Щях да бъда като всички останали десетки, стотици или хиляди хора, с които се е заприказвал и които са си правили селфи с него. Предпочетох да не го правя.

За мен това е човек, който е успял да преследва докрай мечтите си и толкова. Да, звезда е. На световно ниво. Макар и в непопулярни спортове, той е атлет, който мери сили с най-добрите на планетата, а това го прави наистина звезда. Но аз съм сигурен, че той не се възприема като такъв, никога не се е възприемал така, нито пък ще мисли за себе си по друг начин освен като за Кирчо, който обича да прави това, което прави, и затова се опитва да го прави по най-добрия начин.

Едва ли, когато застава на старта, си мисли, че ще получи признанието на този или онзи. Че ще го спират по улиците и ще го заговарят  в жегата разни непознати, влачещи ревящи деца, и ще му казват колко са вдъхновени от него и как той е страхотен и прави невероятни неща за България и спорта, е без значение.

Тези спортове са самотно преживяване. На старта, след старта, преди финала и на финала си сам. Сам със своята сила и слабост едновременно. Знаеш, че ще дадеш всичко, на което си способен, че и повече, за да спечелиш. За хората като мен, които знаем как се става такава звезда, е ясно, че няма как да стигнем това ниво. Колкото и да даваме всичко от себе си, няма да станем Дизели, Жорнети и Юреци, но пък можем да бъдем себе си и звезди в собствените си очи, животи и семейства.

Лично аз се смятам за атлет, който има бъдеще, но му трябва само малко време да постигне невъзможните неща. И не защото имам прекалени амбиции, а защото съм спрял да си повтарям "Не мога повече, бях до тук..." и други подобни глупости. Вместо това започнах да си казвам "Хайде, още малко, мога още, какво има зад онзи завой, какво има зад онзи хълм...".

Няма да забравя един момент от филма Gattaca (препоръчвам го без угризения - гениален), когато героят на Итън Хоук отговаря на брат си как го прави с думите: This is how I did it, Anton. I never saved anything for the swim back ("Така го правя, Антон. Никога не си пазя силите, за да се върна обратно."). Човекът преследва мечтите си с всички средства, като се изправя срещу системата за контрол.

Аз и сега за възрастта си имам нелоши резултати, но всеки знае, че е трудно да съвместяваш работа, деца, семейство и спорт, който отнема не малко време, ако си решил да се развиваш, разбира се. Старая се да тренирам повече сутрин, за да не отнемам на близките си времето с мен, но, за да стана сутрин, трябва да си легна рано, което пак заради това време понякога е невъзможно. И така се движа в едно средно ниво, което по-скоро ме дразни и изнервя, защото мога повече, но нямам възможността да го постигна. Въртиш се в кръга на посредствеността, който или те задоволява, или те кара да се откажеш, или пък те предизвиква да направиш всичко, за да го разкъсаш и да станеш това, което винаги си искал. Всичко зависи от цената, която си готов да платиш.

Дизела е платил и ще плаща своята. Аз плащам и ще плащам моята. Остава всеки един да реши дали си струва да плати своята, за да бъде звездата в собствения си живот. Аз мисля, че си струва да платиш каквото и да е, за да бъдеш себе си и да постигнеш поне част от мечтите си.

ASICS Gel FujiLyte

Понеже на Mizuno-то им дойдоха малко в повече над хиляда километра за по-малко от година, а и времето започна да се стопля, дойде ред за нови обувки. Заради променената техника на бягане си търсех такива без никакъв или със съвсем малък "дроп". Оказа се, че в България да си намериш такива обувки, е много трудно. Първо търсих Hoka One One, после Merrell, после Altra или Scetchers и в крайна сметка реших да заложа на сигурно и отидох до Runnig Zone (за кой ли път).

Наложи се да избирам между Newton и Asics. Изборът ми падна върху вторите заради комфорта, който имах с тях. Качих се и бягах на пътеката и с двата чифта, но издигaнето на ходилото в областта на пръстите беше малко притеснително. За Никола нещата стояха по друг начин: "Обуваш ги и те сами бягат :)!", но Гридин съвсем мъдро отсъди: "С които ти е по-удобно - недей да се чудиш!" Така и направих. Просто се качих пак на пътеката и си избрах Asics -a.

Първото впечатление от тази обувка е теглото. Много лека. Грайферите са една идея по-ниски, отколкото ми се искаше, но проблем със сцеплението не съм имал на всякакъв терен. Исках да са малко по-ситни (макар че трудно се чистят след дълго бягане по баирите), но те имат по-едри U-образни сегменти.

Размерът, който ми пасна най-добре, беше 44, като се има предвид, че Inov-8 са ми 43 и въпреки това за дълго бягане бяха супер. Почти целите са в мрежа и с проветряването няма проблем дори и при много топло време (е, разбира се, ако сте си сложили дебели чорапи, нищо няма ви спаси от уханието на развалено сирене). Обувката се води състезателна и производителите са гледали да спестят доста, за да я направят наистина лека. Ходилото е достатъчно високо, за да издържи и на по-груби и тежки терени. Това, което остана загадка, са отворите, които се образуват точно между гумата на подметката и долната част на мрежата.

Дали за да увеличат гъвкавостта, или отново да намалят теглото, не знам, но там се събира повече кал и други боклуци и се почиства по-трудно. Но се преживява, след като общото усещане е повече от добро.

Друг минус чисто визуално е странното дизайнерско решение за такъв висок клас обувки да ги направят в електриково жълто с черно и червено. Друга особеност на обувките е това, че са първите обувки, на които стелките са залепени за подметката. Това за някои може да е плюс, за други - минус. Лично аз го отчитам като минус, защото съм свикнал да си вадя стелките и да ги пера в пералнята, за да избегна гъбички и неприятни миризми. Но пък, от друга страна, по този начин е избегнато изместването на стелката по време на интензивни бягания по динамичен терен с бърза и рязка смяна на посоката при стъпване.

Последният недостатък на обувката се оказа бързото разлепване на гумените декоративни ленти от мрежата, които се намират и от двете страни и оформят логото на марката. Първо, след по-малко от 200 километра се появи (отлепването де) на едната обувка, и то само от едната страна, а след това се получи и на другата и от двете страни.

Тъй като все пак получих забележка от момчетата в магазина, че няма как да очаквам от състезателна обувка да има толкова дълъг живот, колкото останалите, та не очаквах да е нещо по-различно. Макар външният вид да пострада, реално това не се отрази на усещането по време на бягане. Подобно отлепване започна да се вижда и на носа отпред, но предполагам, че там ще мога лесно да си го залепя, а и след всичките коренища и камъни, които съм закачал, няма как да няма някакви повреди.

Общата ми оценка за обувката по шестобалната система е 5+. Мисля, че можеха още малко време да вложат в изпитанията на продукта и да се постараят да използват по-дълготрайни лепила. Редовната цена също може да се коментира, защото е като за обувка от висок клас, а продуктът е по-скоро среден, макар и състезателен. Ако трябва пак да избирам обаче, пак бих избрал тях без колебание. Почти не съм имал мазоли дори и след много дълго бягане. А това поне за мен е огромен плюс.