Обувки Inov-8 Xtalon 212 - Running in the rain

Реших да напиша първи впечатления от новите си обувки Inov-8 Xtalon 212. Отдавна си търся обувки, които да ползвам, когато вали дъжд, при по-студено време или сняг. Идеята ми беше да са с мембрана, за да не ми се налага да бягам с мокри крака, особено когато тренировката продължи повече от 2-3 часа. Бях се засилил към IceBug. Отидох веднъж до магазина на "Александър Малинов", надявайки се да си харесам нещо и да изляза оттам с кутия под мишница. Беше 17:35. На вратата имаше работно време, което беше до 18.30, но вътре нямаше никой. Заключено. Звъннах на телефона, който беше посочен под работното време. Отхвърлиха ме. От там отидох до Running Zone на "Ляпчев". За трейл с мембрана нямаше много голям избор. Тези, които се засилих да пробвам, бяха само малки или големи размери. В крайна сметка се спрях на едни стари Brooks Adrenalin. Малко тежички ми идваха и при всички положения бяха компромис, но реших да дойда друг ден и да се кача на пътеката да ги пробвам.

Съкращението от работа дойде тъкмо навреме, защото колегите бяха събрали пари на изпроводяк и държаха с тях да си купя обувки. Както и направих няколко дни по-късно. Реших отново да пробвам с IceBug, Този път бях с домочадието :), че имахме малко работа из "Младост"-ите. Та този път магазинът беше отворен и с доста ентусиазъм започнах да разглеждам моделите. За съжаление имаше твърде беден избор. А определено нямаше нито един модел с мембрана. В сайта на производителя бях гледал доста такива за бягане в студено време, но в магазина нямаше и помен от тях. Младежът ми каза, че били поръчали количества, но нямаше идея от кои модели. И така, поредно разочарование със шведските кондури. И отново веднага се насочихме към Running Zone.

След 30 минути имах избор между два модела на Inov-8 и Asics. Черните Asics бяха малко широки в долната част, а аз често с подобни обувки си ритам глезените особено при по-технични терени. Затова пък бяха с истинска Gore-tex мембрана и грайфер подходящ и за трейл, и за по-твърди настилки. Inov-8 пък бяха с прекалено голям грайфер на ходилото, иначе доста по-добре ги усещах на краката, значително по-комфортни, но само с промазан плат. На пътеката поради по-малкото си тегло и еластичните бутони на подметката определено не ме напрягаха така както Assic-са. При всички случаи това пак беше компромис, но реших да се доверя на хората там.

И така, на 10.10. реших да бягам в дъжда. Не само това, но реших да бягам в дъжда вечер. След като до малките часове предната вечер се борих да си възстановя компютъра и да му кача най-после и Windows, че от една година бях само с Linux. Трябваше да настроя доста неща и така към 5 вечерта реших да се наконтя с новите обувки и да потичам невинно като сърничка из мократа Витоша. Обух тънък, но дълъг клин, отгоре мембрана, после блуза с дълъг ръкав и пак мембрана. Реших, че ще е достатъчно, особено като се сгрея, докато изкачвам. За всеки случай си взех ръкавици, още един чифт чорапи, няколко питки, които бях пекъл сутринта, нож и шише с вода (поради мързел резервоарът за раницата беше останал пълен повече от месец и щеше да ми отнеме поне 15-20 минути, за да го измия както трябва).

Реших да вървя, докато не стигна до подходящ терен, за да не съсипвам бързо бутоните на ходилото. Включих часовника (Garmin Fenix 3) и поех с бодра крачка към планината. След около 4 км нулирах часовника, включих на Trail Runnig и поех покрай пречиствателна станция Бистрица. Ръмеше леко, краката ми бяха сухи, а аз бях загрял добре. Един пес реши да ме последва с гневен лай, но се отказа почти тутакси, след като му казах една-две думи :) Иначе вървя близо стотина метра след мен. Тук вече започнах да усещам неприятно подпиране на левия малък пръст. Реших, че е от това, че кракът ми отива назад по наклона, но на десния крак нямах този проблем. Пресякох Симеоновско и влязох в гората. Тук вече започнах да си мисля дали бях направил добър избор. Езикът на обувките беше зашит към предната част само и нагоре беше свободен, което позволяваше на капките от тревата и ниските храсти да се стичат по-навътре. Реших, че това няма да е голям проблем, ако остане само влажно. Петите ми бяха сухи и пръстите също.

Скоро обаче в предната част, където има няколко малки отвора за проветрение, започна да става по-влажно. Глезенът и задната част на крака обаче оставаха сухи вероятно заради гетите, които бях сложил предвидливо, и шушляка, който бях обул над клина. След като минах по-стръмния участък с камъните и улеите издълбани до скалата от вода, реших да си сложа челника. Имаше доста сумрачни участъци, а не ми се събличаше в по-високата част, защото разликата в температурата само 200 метра по-нагоре беше значителна. Свалих якето, за да си извадя светлината и установих, че то отвътре е почти толкова мокро колкото и отвън. Но се почувствах значително по-добре, след като се облякох отново.

Скоро моята пътека се включи в обиколната на Витоша, поех посока Бистрица и ми се стори, че се бягаше значително по-лесно, защото ги нямаше тревите и ниските клони. Засилих темпото. Теренът стана по-твърд макар и с локви. Почти нямаше участъци, където да не се преминава лесно. След второто разклонение свих надясно и поех отново нагоре. Нямах идея до къде искам да стигна. Пътеките ми бяха познати, но в дъждовна среда и вечерен мрак ориентирането беше малко дискомфортно. Изкачвах се с около 700 метра в час. Поне толкова показваше часовникът. Светлината от челника от време на време създаваше завеса заради мъгливите участъци, но като цяло всичко беше наред освен краката. Когато стигнах междинна станция на кабинковия лифт, обувките ми вече джвакаха. Спрях за малко на чешмичката над станцията, за да си измия носа, че ми бяха потекли сополи от толкова дъжд.

Продължих до първата хижа, чието име така и не научих, и застанах на завет под ламаринения покрив на верандата. Пак се съблякох, смених си шапките (бях си взел за всеки случай поларената шапка-шал), извадих си питките, водата и се облякох. Задъвках съсредоточено тези питки, все едно това беше последното нещо, което щях да ям през живота си. Започнах да усещам как вятърът охлажда тялото ми, но само след минута щях да се сгрея отново. Ставаше късно и отхвърлих идеята да стигна до долната част на Лалето, макар че до там бяха десетина минути. Дъждът се усилваше, а с него и шумът по ламаринения покрив на верандата. Побързах с питките, прибрах си шишето с вода в раницата, което означаваше ново събличане, сваляне и обличане.

Без да се бавя, хукнах надолу към междинна станция на лифта. Там щях да реша дали да продължа по пътеката към Симеоново или да се върна по пътеките, по които дойдох.
Изборът дойде от само себе си, когато включих Track Back на часовника.. Не виждах по-далеч от 5-10 метра пред себе си. Дъждът и мъглата бяха като перде пред мен, особено на места, където бягах по усет. От време на време поглеждах часовника, за да съм сигурен в посоката и продължавах. По пътеките вече имаше много вода, но за краката ми нямаше значение, защото бяха така или иначе достатъчно мокри. На няколко места се наложи да забавя, защото имаше голи камъни, които бяха станали много хлъзгави от водата. Температурата беше вероятно около 9-10 градуса.

На междинна видях София забулена в мъгла с призрачно усещане от разказ на Стивън Кинг. Очаквах от някъде да се появят Ланголиерите или кой знае какво като в "Мъглата". Без особени трудности стигнах до Симеоновско, а оттам - и до Бизнес парка. Тук почти не валеше и, пренебрегвайки страха си за износване на бутоните, не намалих темпото, но се наложи да спра на два светофара. Пред Хит-а нулирах часовника и запазих събитието. Щях да го свалям по-късно. Тук трябваше да вляза, за да купя разни неща. Малко странно ме гледаха хората с челника на главата, който поне се бях сетил да изключа. Крачолите на шушляка бяха кални до коленете. Капеше вода, откъдето минех. След 15-ина минути се прибрах.

В заключение мога да кажа, че обувките като цяло се държаха страхотно, но няма начин да останат сухи в такива условия. Не съм сигурен, че които и да е други обувки могат да останат сухи. На лявата обувка имаше неприятно надигане на шевовете на езика, което доведе до сериозна болезнена пришка на малкия пръст на левия крак. Имам навика да си мия обувките с вода и малко сапун след такова цапане и установих, че водата, която се стичаше от обувките, е синя на цвят. Вероятно кожата от външна страна беше с неустойчива боя, което е малко странно, при условие че обувките са за планинско бягане. При хлъзгавите участъци нямаха добро сцепление, но в калта и по-меки настилки бяха безупречни. Поради голямото разстояние между бутоните не задържаха и дълго кал, а малки камъчета нямаха шанс да се задържат.

Като цяло обувките са много удобни за моя крак, но, ако трябва да избирам пак, ще си потърся наистина непромокаеми. Поради наличието на мембрана и гети, задната част на краката ми остана суха почти до края, но заради езика и отворите отпред обувките бързо се пълнят с вода, дори и ако не се гази в сериозни локви, а само от водата от треви и падащата директно върху тях. За хладно време и сняг вероятно ще бъдат по-полезни. Качествено изработени и от добри материали, тези обувки мога да препоръчам на бегачи, които имат много километри по пътеките в планината, в по-хладно време и наистина лек дъждец. За цената си обаче според мен трябваше да предложат и защита на езика от двете страни, както и да използват по-устойчива боя за кожата от външна страна. Обувките са с сравнително малък дроп - 6мм, и това ги прави доста бързи за бегачите, които бягат с изнесеност в предната част на стъпалото. След като ги поносих известно време, усетих, че разликата с по-малкия размер е значителна и с по-тънък чорап са ми малко широки. Но все пак идеята е да се използват в по-студено време, което предполага и по-дебел чорап.