Имах малко часове, през които успях да спя миналата нощ, и в главата ми изведнъж изникна един спомен, когато бях дете - как всички се събирахме пред телевизора, за да гледаме новини, руски, чешки или български филм (може и сериал) и затихвахме, все едно стоим пред олтара на храм. Майка ми правеше изключение и дядо също, защото те цъкаха тези слънчогледови семки като невидели. Когато леля ми беше на гости, шумът се усилваше почти двойно, защото всичко беше свързано, семките бяха нафората, телевизорът - олтара, филмът - проповедника, а всички вперени очи - овцете на стадото. Перфектна картинка, която със сигурност присъстваше в 99% от домакинствата в България по онова време. Никаква носталгия не изпитвам към този период от историята на страната и собствения ми живот, освен това, че бях малък и имах много време за игри, което така или иначе не използвах особено, защото предпочитах да чета. Но това е друга тема.
Този спомен ме впрегна за секунди в огромен калейдоскоп от мисли и прозрения, които за миг се концентрираха в една дума - посредник. Нямам идея защо точно това, но за миг разбрах докъде може да стигне човешката глупост и наивност. Ще се опитвам да давам примери, които да бъдат разбираеми за самия мен, защото всичко това пиша заради самия мен. Замисляли ли сте се колко е застъпено посредничеството в нашата култура, цивилизация и история? Вероятно като мен не. Не и досега. Превъртайки набързо знанията си за човешката история, позната и не толкова, разбрах, че през цялото време това е бил един от факторите за изграждане на общество с определена структура. От раждането си имаме нужда от посредник да ни извади оттам, откъдето излизаме, защото по презумпция ние не можем сами (питайте Елия) :))). След това, забележете, че ние нямаме нужда от помощ за разбирането на нещата, а от посредник, който да задава точно рамките, в които да се движим, ядем, играем, спим и нищо извън тях, защото излизането от границите автоматично означава НЕПРАВИЛНО.
Мм, да се върнем по-назад. Кой създава правилата? Ами посредниците, разбира се. Понеже хората са глупави до смърт, те имат нужда да вървят по правила, създадени не от тях самите, а от посредниците, които са: по-умни, по-знаещи, по-можещи, по добри, по-малко акат (а дали изобщо) и са докоснати от "боговете". Може да е грубо, но е вярно, макар да няма рима ;).
Посредническата концепция е стара колкото света. Говоря за концепция, а не за професия или форма. За идеята на посредничеството. В общи линии - ти имаш нужда от нещо или някого, за да постигнеш, да намериш, да притежаваш, да можеш и т.н. Втъкано още на ДНК ниво, посредничеството се възприема за нещо нормално и естествено като въздуха. И се запитах защо имаме дори потребност да бъдем опосредствявани чрез посредниците в живота ни. Темата е много дълга, но всъщност е много кратка. В няколко реда текст или страници, а дори и с цяла книга няма как да внеса яснота дори за себе си относно посредничеството. Но всичко се свежда до абсурдната идея за повечето, че НИЕ НЯМАМЕ НУЖДА ОТ ПОСРЕДНИЦИ, за да получаваме това, от което се нуждаем. Някой жестоко ни е излъгал за неизбежното и задължително присъствие на посредника в нашия живот.
Банките са посредник между нас и нашите пари. Парите са посредник между нас и нашето имане или щастие, ако щете. Учителите са посредници между нас и знанието. Докторите са посредници между нас и нашето здраве. Свещениците са посредници между нас и бога (алилуя!). Политиците са посредниците между нас и законите, държавата и т.н. Друг е въпросът дали държавите са нещо нормално, а за политическата система да не говорим. Това не ме прави анархист, но дали има някой, който да харесва политическата система такава, каквато е? Едва ли. Всичко е правила, правила и пак правила, които в крайна сметка опират до това как да бъде взето и малкото, което имат хората, които биват управлявани. Няма какво да се заблуждаваме. Така е устроен светът от мнооого години. Едни да дават, а други да вземат. Без грам баланс. Защо мислите, че Темида е сляпа? За да може да не вижда очевидното, а и така съвестта й е чиста.
Да се върнем на посредничеството. Откъде великите учени са получили знанията си? Ако са ги получили от някой друг, то значи, че са плагиати и ореолът им се чупи моментално в глупостта им. Ако пък са ги получили свише, то защо аз да не мога да получа същите знания или идеи като тях? Защото те са умни? Или защото са богоизбрани? И защо те, а не аз? Къде е разликата между тях и мен? Автоматично се превръщат в посредници, които да слушаме, да гледаме с благоговение и да им правим паметници. Гениалността не се измерва с брой неврони в кортекса, а в задаването на правилните въпроси. Ако си задаваш правилните въпроси, почти сигурно ще получиш и правилните отговори. Дори и да не получиш правилните отговори от моя или друга гледна точка, то от твоята гледна точка ще бъдат правилните и пътят на познанието ще се вие под краката ти, а ти ще ставаш все по-умен и по-умен. Почти колкото мен. Муахахахахааааа.
Проблемът е, че никой не си задава правилните въпроси. Всъщност повечето хора не си задават въпроси изобщо. И вероятно живеят далеч по-спокойно от другите, но и това е друга тема. А тук идва ролята на посредницитеее. Появи се един спомен в главата ми. Аз съм ученик, има-няма 12-годишен. Задавам въпрос на един мнооого умен и учен човечец, съвсем прост въпрос: Дали за всяко събитие във вселената може да се приложи въпросът "защо?" и дали би имало отговор на този въпрос. Ммммм, изсумтя той (другарят Владимиров - млад и обещаващ партиен кадър, но интелигентен, не се шегувам), виж какво, моето момче, няма начин да може да се приложи един и същи критерий към всеки процес в космоса. Добре, казвам, но все пак въпросът "защо?" не е сложен и не действа по един и същи начин към вселенската събитийна мозайка. Защо да не може да се зададе въпроса "защо?" и да се търси неговият отговор индивидуално за всяко нещо. Тъкмо му бях показал как клякам 100 пъти, и той се опита да се върне на тази тема с малко повече сумтене. Аз обаче не бях доволен от отговора, нито от това, че аз самият не можех да си отговоря на въпроса. След години разбрах, че той просто се беше смутил от въпроса ми, защото вероятно никога не си го бе задавал и, ако не беше така, вероятно щеше да може да помисли заедно с мен и да ми отговори или да потърсим заедно един задоволителен отговор. Но той беше просто посредник. Така беше научен от училището, от родителите си, те от техните и т.н. Посредник, който мимолетно беше в моето присъствие. И като всеки посредник, не пое отговорност да мисли, а да каже това, което беше научил от други посредници.
Малко по-голям като бях, пък си мислех, че ще мога да ходя по разни джунгли и да събирам мухи и змии, но скоро осъзнах, че мухите няма да ме приближат и на милиметър до познанието, което исках да имам. Трябваше да минат много години, за да разбера, че няма начин да имам отговори на въпросите си, докато поставям грешните въпроси, които са ми били казани от други посредници, учители, ментори, приятели. Всеки знае, че един учител по биология едва ли ще разбира от квантова физика (харесва ми думата квантова, квантов, квант). Един учител по рисуване едва ли ще разбира от "булева" математика. Вероятно то не е и нужно, но как очаквате децата ни да бъдат сериозно обучени да мислят, след като учителите им не могат.
Като малък, бях много зле по математика. Не че сега съм добре, но тогава нямах и желание да се уча. Не е имало кой да ми подаде информацията, че математиката всъщност е една много интересна наука и че чрез нея могат да се представят различни модели за вселената. Та се налагаше майка ми да ме праща при една учителка по математика, която да ми дава уроци. Просто не си спомням да е имало по-проста жена. Беше добър математик безспорно, но не можеше да мисли. Живееше с майка си. В някаква мизерия. Питам се аз, ако тя обичаше математиката и можеше да мисли, дали не би станала нещо много повече от това да дава частни уроци за някой и друг лев над заплата на пъпчиви и тъпи пубери като мен. Не е нужно да си ейнстайн, за да разбереш, че не математиката те прави по-умен, ами задаването на въпросите и отговорите, които си получаваш.
Всеки знае, че 2+2 =4, но дали наистина е така. И защо на никого не му е хрумнало да си зададе въпроса защо това е така. Дали ако при определени условия 2 си е 2, а 4 си е 4, отговорът може да бъде различен. И тук не говорим само за чистата математика, а за принципите, които стоят зад нея. Дали ако поставим едно 2 в кутия с други цифри, няма това 2 да се повлияе някак от другите цифри и, след като го извадим от кутията, то вече да не е същото 2, а малко модифицирано и със събирането му с друго такова да доведе до съвсем различен резултат. Е, хипотезата си е хипотеза, но хипотенузата, това си е друго нещо :)))).
Посредничеството процъфтява все повече и повече, а когато за вкус се прибави технологичното време, то тогава се получава невиждана амалгама от тотална манипулация и вкореняване на идеи на ДНК ниво, за да могат да се предават на следващите поколения и на следващите и на по-следващите. В основата на всичко ще стои нещо или някой, било то идея или концепция или религия или каквото и да е друго, което обаче няма да е родено от самия човек, а ще бъде наложено и забито като пирон в черепа на всеки, избрал да се роди на тази планета. Идеята да бъде воден от нещо към по-светло и оцеляващо бъдеще. И ако сега ще оцеляваме, то ще е за да се потопим в потоците от нестихваща любов и олигавени амурчета, които ще потекат в "най-близко" бъдеще. Само трябва да се отзовем на призива на някой/нещо да медитираме (молим, работим, даваме, прегръщаме безплатно) всеки ден от шест часа и колективното ни съзнание ще се промени и ще откликне на този вселенски призив. А през това време ще ни бодат чипове директно в роговиците на очите, в устите и в задниците, за да знаят какво ядем (ако ядем изобщо) и акаме, а и за да ни държат в течение с последните тенденции в създаването на новите технологии за премахването на престъпността и тероризма. Ами така де. Защо да си носим телефоните по джобове и чантички? Ще ни ги треснат направо в ушите, че да не чуваме нищо друго, освен гласовете на звездите. А те ще ни го говорят ли, говорят. И така, докато не станем добри и мирни граждани на утопичното бъдеще без войни, престъпност, пари и вероятно деца. Дори посредниците ще са изчезнали, защото ще бъдат заменени от чука на лоботомията, с която ще се раждаме, за да не мислим.
Сега все още можем да избираме как, с кого, къде, кога. Може да не е напълно свободен и подтикнат от някой посредник, но си е избор и си е наш (е, или поне така си мислим). Нещата ще се променят. Много ще се променят. Хората също. А дали ще са хора, е въпрос на гледна точка. И то само заради измислените посредници, които сами създаваме, учим, издигаме, сваляме и пак позволяваме да посредничат между нас и света.
Темата е безкрайна за изследване, откъде се е появила на вселенско ниво, как се е пръкнала тук на планетарно и как се е задържала в човешкото съзнание в продължение на хиляди години социална еволюция през времена на възходи и падения на различни цивилизации и обитатели на тази невероятна планета. Не искам да излагам някакви истини, защото самият аз рискувам да се превърна в посредник, а не ми е това целта. Предпочитам да оставя на разума на всеки да прецени, потърси и в крайна сметка да намери отговори, ако си задава въпроси. Само така ще можем да избягаме поне за малко от шаблона. Не съм сигурен, че това е перфектният начин, но поне може да послужи за жалон, който да зададе само посоката, пък дали ще тръгне човек или не, си е въпрос на личен избор, колкото и клиширано да звучи.
За финал си спомних един чудесен пример за коментираната тема - откъс от незабравим сериал, излязъл в началото на 80-те на миналия век. Вероятно на всеки би навял различни спомени, но те няма да са част от посредничеството. Оригинала взех от тук и само изрязах акцентите. Два пъти се ппитах се да го кача във "вие тръба" (както казваше за YouTube една позната), но получих съобщение, че нарушaвам нечии права (за филм отпреди 30 години, който няма начин да намериш в оригинал поне в България). Така че го качих в друг формат и с друго заглавие директно в блога, за да не ме хванат роботите на Google :)). Ако все пак отново го блокират,слагам допълнителен линк към RuTube The Mediator
Този спомен ме впрегна за секунди в огромен калейдоскоп от мисли и прозрения, които за миг се концентрираха в една дума - посредник. Нямам идея защо точно това, но за миг разбрах докъде може да стигне човешката глупост и наивност. Ще се опитвам да давам примери, които да бъдат разбираеми за самия мен, защото всичко това пиша заради самия мен. Замисляли ли сте се колко е застъпено посредничеството в нашата култура, цивилизация и история? Вероятно като мен не. Не и досега. Превъртайки набързо знанията си за човешката история, позната и не толкова, разбрах, че през цялото време това е бил един от факторите за изграждане на общество с определена структура. От раждането си имаме нужда от посредник да ни извади оттам, откъдето излизаме, защото по презумпция ние не можем сами (питайте Елия) :))). След това, забележете, че ние нямаме нужда от помощ за разбирането на нещата, а от посредник, който да задава точно рамките, в които да се движим, ядем, играем, спим и нищо извън тях, защото излизането от границите автоматично означава НЕПРАВИЛНО.
Мм, да се върнем по-назад. Кой създава правилата? Ами посредниците, разбира се. Понеже хората са глупави до смърт, те имат нужда да вървят по правила, създадени не от тях самите, а от посредниците, които са: по-умни, по-знаещи, по-можещи, по добри, по-малко акат (а дали изобщо) и са докоснати от "боговете". Може да е грубо, но е вярно, макар да няма рима ;).
Посредническата концепция е стара колкото света. Говоря за концепция, а не за професия или форма. За идеята на посредничеството. В общи линии - ти имаш нужда от нещо или някого, за да постигнеш, да намериш, да притежаваш, да можеш и т.н. Втъкано още на ДНК ниво, посредничеството се възприема за нещо нормално и естествено като въздуха. И се запитах защо имаме дори потребност да бъдем опосредствявани чрез посредниците в живота ни. Темата е много дълга, но всъщност е много кратка. В няколко реда текст или страници, а дори и с цяла книга няма как да внеса яснота дори за себе си относно посредничеството. Но всичко се свежда до абсурдната идея за повечето, че НИЕ НЯМАМЕ НУЖДА ОТ ПОСРЕДНИЦИ, за да получаваме това, от което се нуждаем. Някой жестоко ни е излъгал за неизбежното и задължително присъствие на посредника в нашия живот.
Банките са посредник между нас и нашите пари. Парите са посредник между нас и нашето имане или щастие, ако щете. Учителите са посредници между нас и знанието. Докторите са посредници между нас и нашето здраве. Свещениците са посредници между нас и бога (алилуя!). Политиците са посредниците между нас и законите, държавата и т.н. Друг е въпросът дали държавите са нещо нормално, а за политическата система да не говорим. Това не ме прави анархист, но дали има някой, който да харесва политическата система такава, каквато е? Едва ли. Всичко е правила, правила и пак правила, които в крайна сметка опират до това как да бъде взето и малкото, което имат хората, които биват управлявани. Няма какво да се заблуждаваме. Така е устроен светът от мнооого години. Едни да дават, а други да вземат. Без грам баланс. Защо мислите, че Темида е сляпа? За да може да не вижда очевидното, а и така съвестта й е чиста.
Да се върнем на посредничеството. Откъде великите учени са получили знанията си? Ако са ги получили от някой друг, то значи, че са плагиати и ореолът им се чупи моментално в глупостта им. Ако пък са ги получили свише, то защо аз да не мога да получа същите знания или идеи като тях? Защото те са умни? Или защото са богоизбрани? И защо те, а не аз? Къде е разликата между тях и мен? Автоматично се превръщат в посредници, които да слушаме, да гледаме с благоговение и да им правим паметници. Гениалността не се измерва с брой неврони в кортекса, а в задаването на правилните въпроси. Ако си задаваш правилните въпроси, почти сигурно ще получиш и правилните отговори. Дори и да не получиш правилните отговори от моя или друга гледна точка, то от твоята гледна точка ще бъдат правилните и пътят на познанието ще се вие под краката ти, а ти ще ставаш все по-умен и по-умен. Почти колкото мен. Муахахахахааааа.
Проблемът е, че никой не си задава правилните въпроси. Всъщност повечето хора не си задават въпроси изобщо. И вероятно живеят далеч по-спокойно от другите, но и това е друга тема. А тук идва ролята на посредницитеее. Появи се един спомен в главата ми. Аз съм ученик, има-няма 12-годишен. Задавам въпрос на един мнооого умен и учен човечец, съвсем прост въпрос: Дали за всяко събитие във вселената може да се приложи въпросът "защо?" и дали би имало отговор на този въпрос. Ммммм, изсумтя той (другарят Владимиров - млад и обещаващ партиен кадър, но интелигентен, не се шегувам), виж какво, моето момче, няма начин да може да се приложи един и същи критерий към всеки процес в космоса. Добре, казвам, но все пак въпросът "защо?" не е сложен и не действа по един и същи начин към вселенската събитийна мозайка. Защо да не може да се зададе въпроса "защо?" и да се търси неговият отговор индивидуално за всяко нещо. Тъкмо му бях показал как клякам 100 пъти, и той се опита да се върне на тази тема с малко повече сумтене. Аз обаче не бях доволен от отговора, нито от това, че аз самият не можех да си отговоря на въпроса. След години разбрах, че той просто се беше смутил от въпроса ми, защото вероятно никога не си го бе задавал и, ако не беше така, вероятно щеше да може да помисли заедно с мен и да ми отговори или да потърсим заедно един задоволителен отговор. Но той беше просто посредник. Така беше научен от училището, от родителите си, те от техните и т.н. Посредник, който мимолетно беше в моето присъствие. И като всеки посредник, не пое отговорност да мисли, а да каже това, което беше научил от други посредници.
Малко по-голям като бях, пък си мислех, че ще мога да ходя по разни джунгли и да събирам мухи и змии, но скоро осъзнах, че мухите няма да ме приближат и на милиметър до познанието, което исках да имам. Трябваше да минат много години, за да разбера, че няма начин да имам отговори на въпросите си, докато поставям грешните въпроси, които са ми били казани от други посредници, учители, ментори, приятели. Всеки знае, че един учител по биология едва ли ще разбира от квантова физика (харесва ми думата квантова, квантов, квант). Един учител по рисуване едва ли ще разбира от "булева" математика. Вероятно то не е и нужно, но как очаквате децата ни да бъдат сериозно обучени да мислят, след като учителите им не могат.
Като малък, бях много зле по математика. Не че сега съм добре, но тогава нямах и желание да се уча. Не е имало кой да ми подаде информацията, че математиката всъщност е една много интересна наука и че чрез нея могат да се представят различни модели за вселената. Та се налагаше майка ми да ме праща при една учителка по математика, която да ми дава уроци. Просто не си спомням да е имало по-проста жена. Беше добър математик безспорно, но не можеше да мисли. Живееше с майка си. В някаква мизерия. Питам се аз, ако тя обичаше математиката и можеше да мисли, дали не би станала нещо много повече от това да дава частни уроци за някой и друг лев над заплата на пъпчиви и тъпи пубери като мен. Не е нужно да си ейнстайн, за да разбереш, че не математиката те прави по-умен, ами задаването на въпросите и отговорите, които си получаваш.
Всеки знае, че 2+2 =4, но дали наистина е така. И защо на никого не му е хрумнало да си зададе въпроса защо това е така. Дали ако при определени условия 2 си е 2, а 4 си е 4, отговорът може да бъде различен. И тук не говорим само за чистата математика, а за принципите, които стоят зад нея. Дали ако поставим едно 2 в кутия с други цифри, няма това 2 да се повлияе някак от другите цифри и, след като го извадим от кутията, то вече да не е същото 2, а малко модифицирано и със събирането му с друго такова да доведе до съвсем различен резултат. Е, хипотезата си е хипотеза, но хипотенузата, това си е друго нещо :)))).
Посредничеството процъфтява все повече и повече, а когато за вкус се прибави технологичното време, то тогава се получава невиждана амалгама от тотална манипулация и вкореняване на идеи на ДНК ниво, за да могат да се предават на следващите поколения и на следващите и на по-следващите. В основата на всичко ще стои нещо или някой, било то идея или концепция или религия или каквото и да е друго, което обаче няма да е родено от самия човек, а ще бъде наложено и забито като пирон в черепа на всеки, избрал да се роди на тази планета. Идеята да бъде воден от нещо към по-светло и оцеляващо бъдеще. И ако сега ще оцеляваме, то ще е за да се потопим в потоците от нестихваща любов и олигавени амурчета, които ще потекат в "най-близко" бъдеще. Само трябва да се отзовем на призива на някой/нещо да медитираме (молим, работим, даваме, прегръщаме безплатно) всеки ден от шест часа и колективното ни съзнание ще се промени и ще откликне на този вселенски призив. А през това време ще ни бодат чипове директно в роговиците на очите, в устите и в задниците, за да знаят какво ядем (ако ядем изобщо) и акаме, а и за да ни държат в течение с последните тенденции в създаването на новите технологии за премахването на престъпността и тероризма. Ами така де. Защо да си носим телефоните по джобове и чантички? Ще ни ги треснат направо в ушите, че да не чуваме нищо друго, освен гласовете на звездите. А те ще ни го говорят ли, говорят. И така, докато не станем добри и мирни граждани на утопичното бъдеще без войни, престъпност, пари и вероятно деца. Дори посредниците ще са изчезнали, защото ще бъдат заменени от чука на лоботомията, с която ще се раждаме, за да не мислим.
Сега все още можем да избираме как, с кого, къде, кога. Може да не е напълно свободен и подтикнат от някой посредник, но си е избор и си е наш (е, или поне така си мислим). Нещата ще се променят. Много ще се променят. Хората също. А дали ще са хора, е въпрос на гледна точка. И то само заради измислените посредници, които сами създаваме, учим, издигаме, сваляме и пак позволяваме да посредничат между нас и света.
Темата е безкрайна за изследване, откъде се е появила на вселенско ниво, как се е пръкнала тук на планетарно и как се е задържала в човешкото съзнание в продължение на хиляди години социална еволюция през времена на възходи и падения на различни цивилизации и обитатели на тази невероятна планета. Не искам да излагам някакви истини, защото самият аз рискувам да се превърна в посредник, а не ми е това целта. Предпочитам да оставя на разума на всеки да прецени, потърси и в крайна сметка да намери отговори, ако си задава въпроси. Само така ще можем да избягаме поне за малко от шаблона. Не съм сигурен, че това е перфектният начин, но поне може да послужи за жалон, който да зададе само посоката, пък дали ще тръгне човек или не, си е въпрос на личен избор, колкото и клиширано да звучи.
За финал си спомних един чудесен пример за коментираната тема - откъс от незабравим сериал, излязъл в началото на 80-те на миналия век. Вероятно на всеки би навял различни спомени, но те няма да са част от посредничеството. Оригинала взех от тук и само изрязах акцентите. Два пъти се ппитах се да го кача във "вие тръба" (както казваше за YouTube една позната), но получих съобщение, че нарушaвам нечии права (за филм отпреди 30 години, който няма начин да намериш в оригинал поне в България). Така че го качих в друг формат и с друго заглавие директно в блога, за да не ме хванат роботите на Google :)). Ако все пак отново го блокират,слагам допълнителен линк към RuTube The Mediator
Няма коментари:
Публикуване на коментар